|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома кълне близките си - дали я на камилар
- Бре, овчарю, воловарю,
изведи ме от таз гора,
от таз гора лилянова,
да погледам наше село,
в наше село огън гори,
огън гори, метла мете.
Нека гори, да изгори,
моята майка, моя баща,
нека мете, да измете,
мойта майка, моя баща.
Те гледали девет деца,
девет деца, момичета,
всяко село по едно дали,
а за мене не остали,
та ме на воловаря дали,
да му паса воловете,
воловете, пущините.
Денем лежат, нощем пасат,
по срединощи вода пият.
Бяла черква, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ); воловете - в повече
варианти "камилите".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|