|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома кълне близките си - дали я на камилар
- Росен, росен, зелен росен,
като цъфтиш във горица,
пали ли те люта слана,
като мене руса мома,
руса мома, росенова?
Все овчари, воловари,
овчар Колю, брат да си ми,
воловарко - милком братец,
я ме вие изведете
от таз гора росенова.
Заведете на най баир
да погледна долу й горе,
долу й горе, нашто село,
нашто село - Тумарево,
Тумарево огън гори.
Нека гори, да изгори,
да изгори мойта майка,
мойта майка и моя баща,
дето не ме ожениха,
кога беше момин паха.
Сега момите заскъпяха -
сама мома за хиляда,
косата й за два града,
девет момка за кош плява -
три годишна ринтеница,
пет годишна ръженица.
Абрит, Добричкo, седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|