Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Марко убива сина си, за да му вземе невестата

Ей, зажени се Огнянчо детенце,
зажени се тава Марково детенце...
Де си оди ора и градове,
та си тражи лика и прилика.
Дека найде за себе прилика,
ей, за майка отмена си нема;
дека найде за майка отмена,
тамо нема за себе прилика...
Редом реди оно по градища,
па не може либе да избере,
па не може лику да си найде.
Кьига мину отуд Бело море,
там намери Роксанда девойкя,
та она е лика и прилика,
и за майка голема отмена.
Сбор правили три дни и три ночи,
двама млади пръстен разменили.
Ей, що беше Роксанда девойкя,
ала млого свати ми засака,
засака му три хиляди свата,
у сватове - кръстата байрака,
на байрака - ясни огледала
и на огледала - безценни камене.
Що ми беше Огнянчо детенце,
яхна коня у дома си ойде
и на майка оно си разправля:
- Чуеш мене, моя стара мале,
та я съм се младо заженило,
отдалек съм младо затъкмило,
затъкмило хубаву девойкю,
далек, далек, преко Бело море,
ала мене млого свати засакаше,
засакаше три хиляди свата.
Ка дочула нему стара майка
и она си на Марка казуе:
- Чуеш мене, Марко Кралевике,
Бог да бие детенце Огнянчо,
я оно се младо заженило,
отдалек девойкю затъкмило,
далек, далек през Белото море,
ала нему млого свати засакали,
сакаю му три хиляди свата.
А па Марко под мустак се смее,
па си взема книге старовремскье,
та си пише тая ситна писма.
Първо пише Гини от Латина,
он да дойде Гина от Латина,
он да дойде, сам да не дооди,
да доведе шестотини свата.
И га кани Марко Кралевиче
кум да стане Огнянчи детенце.
Тава пише и веднага писмо прача.
Второ писмо пише Рельи Крилатину,
он да дойде, сам да не дооди,
да доведе шестотини свата,
да донесе кръстата байрака,
на байрака - ясна огледала,
а до огледала - безценни камене.
Тава пише, веднъг писмо прача.
Трето пише дете Дукатинче,
он да дойде, сам да не дооди,
да доведе шестотини свата
и да стане девер Огнянчи детенце,
да му пази младата невеста,
да ю пази от зло по друмове.
Тава пише, веднъг писмо прача.
Ей, четвърто писмо пише дете Голомеша,
он да дойде, сам да не дооди,
да доведе шестотини свата
и да стане девер Огняну детенце,
да му пази младата невеста,
да ю пази от зло по друмове.
Тава пише, веднъг писмо прача.
Ей, пето писмо пише Муси Меседжии,
он да дойде, сам да не дооди,
да доведе шестотини свата,
да си стане до кума старойкя.
Тава пише, веднъг писмо прача.
Кьига беше у света неделя,
ей, сватове двори напълнише,
затупаше пет чифта тупане,
цело село оно е екнуло,
зачуло се от Прилепа до Будина,
свет се чудом чуди и се кръсти,
ем се кръсти, ем се звери,
що е чудо у Прилепа града!
Дали Бело море га потопи,
дали Марко войску е подигъл
или небо над Прилеп припаде?
Ни е Бело море Прилеп потопило,
ни па Марко войску е подигъл,
ни си паде тава ведро небо,
ей, Огнянови свати веселбу си прае.
Не би млого, не би ни па малко,
три дни и три ночи тупане тупаше,
три дни и три ночи веселбу правише,
па тръгоше китени сватове
и минуше през Белото море,
та ойдоше на Роксандини двори.
Ка ойдоше на Роксандови двори,
равни двори с дари обградени.
Сви сватове от кони ми слазе,
кони воде доле у яхъри,
па улазе китени сватове,
де улазе у готове совре.
Що би закон, они прекарали,
дойде време свати да си тегле.
Проговаря Марко Кралевике:
- Чуеш мене, той нова роднино,
я изведи прележа девойкя,
да видимо, що смо дни губили,
дни губили, младо заробили.
Бог да бие нейня мила рода,
изводи си Роксанда девойкя,
а Роксанда носи той бели дарове,
да обдари той китни сватове.
Ка Роксанда при свати приходи,
сина лице кьико ясно слънце
Сви сватове тръном потрънеше,
сви сватове уми си зайдоше
кьикво чудо сега е станало!
Ала Марко тъгай проговаря:
- Чуйте мене, китени сватове,
не се бойте, тръном не трънете,
не се бойте, уми не губете,
не се бойте, ни се па плашете,
тава си е лице на девойкю.
Бог да бие Роксанду девойкю!
Обдарила китени сватове,
па тръгоше китени сватове.
Ка стигоше до Белото море,
Бело море мутно е дотекло,
вода валя дървя и камене,
ем ги валя, ем от брег ги бие.
Сви сватове на брег застануше,
застануше, уми си зайдоше,
кьико Бело море че си мину,
Бело море мутно помутнело.
И сватове тиьо проговарят:
- Кой че гази тава Бело море?
Обърну се кумък и старойкя:
- Кой се жени, он че да га гази.
Дочула е Роксанда девойкя
и си дума китени сватове:
- Чуйте мене, китени сватове,
девет пути море съм газила
и сега че да прегазим,
че прегазим, нема да усетим.
Що ми бея два млади девера,
два девера на китку ги забола,
младоженю у пазуку турила,
па вземала той буйно ми копье,
па запрела с дърве и камене,
па се мета коню Дерияну,
па се мета коню на гръбину,
па си газа тава Синьо море.
По ню върву китени сватове,
та прегази тава Бело море.
Ка минуше отуд Бело море,
па тръгоше китени сватове,
па тръгоше друми и раздруми,
па насташе през гора зелена,
обърна се Марко Кралевиче,
обърна се трагом наназаде,
па си Марко тъгай проговаря:
- Чуйте мене, китени сватове,
я не водим Огняни прилика,
лело водим за себе прилика.
Ка дочуло кумък и старойкя,
проговаря кумък и старойкя:
- Чуеш мене, Марко Кралевике,
та нали е срамота от ора
и нали е грехота от Бога!
Ала Марко и не сака да си чуе,
да си чуе, ни па да си знае,
що му кумък проговаря.
Па си Марко втору думу повторило:
- Чуйте мене, китени сватове;
я не водим Огняни прилику,
нело водим за себе прилику!
Па на Марка никой не си отговаря,
не си отговаря, ни га па раздума.
Ка насташе през гора зелена,
Крали Марко на дете си дума:
- Чуеш мене, детенце Огнянчо,
тува има бели манастири,
на манастир - стари дервишине,
тамо ние с тебе че идемо,
да идемо у гора зелена,
да канимо стари дервишине,
да канимо да си двама вас венчаю.
Що ми беше детенце Огнянчо,
оно си по Марка кротко тръже,
па тръгоше с Марка Кралевиче,
да си иду в бели манастири.
Ка насташе у сред густа гора,
па е Марко коня позапрело,
та оно си на детенце дума:
- Чуеш мине, детенце Огнянчо,
я изкарай коня преди мене!
Тука седи Коруна войвода,
он си има два гареза мене,
че излезне мене да погуби.
Бог да бие детенце Огнянчу!
Изкарал е коня преди Марка.
Що ми беше Марко Кралевиче,
Марко ми е итър и па опак,
крадешком е коня подритнало,
па пристиже детенце Огнянчу,
па истръже Марко Кралевиче,
па истръже саблю дипленицу,
що се девет пути вие,
девет пути вие и у джеп се крие,
па си ману саблю дипленицу,
та пререза детенце Огнянчо,
пререза му тънка половина.
Вала дете на бащу си дума:
- Нещо си ме сърце преболуе.
А Марко си на детенце дума:
- Чуеш мене, Огнянчо детенце,
я разиграй коня натамо-насамо,
ега би те сърце помашило.
Що ми беше детенце Огнянчо,
ка разигра коня натамо-навамо,
горна половина нему е паднало.
Кьико ми е дете Марко погубило,
съви коня, па си море стиже,
та си стиже китени сватове.
Обърна се тъгай Роксанда девойкя,
обърна се камто Марка Кралевиче:
- Чуеш мене, тате, да мой мили свекре,
дека си е детенце Огнянча?
А па Марко тъгай на снау си дума:
- Чуеш мене, моя мила снахо,
моя мила снахо, Роксандо девойкьо,
карай, карай, той вранога коня,
карай напред да вървимо!
А Роксанда нече напред да си върви,
а Роксанда на свекра си дума:
- Чуеш мене, мой мили свекре,
да идемо, ние да видимо,
куде си е Огнянча погубен.
Що ми беше Марко Кралевиче,
он снахи си тийом думу дума:
- Върви, върви, моя мила снахо,
върви напред да вървимо,
нема защо ние да тражимо,
да тражимо младаго Огняна,
Огнянча си вала погубено.
А Роксанда тъгай си говори:
- Я че идем дете да си видим,
да га тражим дека е погубен.
Нема куде Марко Кралевиче,
върна коня трагом наназаде,
та си върви Марко Кралевиче,
та си върви трагом наназаде,
по нега си иде Роксанда девойкя.
Па отоше у гора зелена.
Ка отоше у гора зелена,
що ми беше Роксанда девойкя,
тя съгледа Огняна детенце,
дека си е Огнян погубено.
Па веднъга слази от вранаго коня
и веднъга при дете приходи,
обе руке дете пригрътуе
и она си на Огняна дума:
- Чуеш мене, Огнянчо детенце,
така ли съм, Огнянчо, мислила,
кьига съм си одома тръгнала!
Ка невеста, кьига удовица!
Що си беше Роксанда девойкя,
де си вика, що си гласи има,
па си бръкну у свилни джебове,
та извади потайно ноженце,
па се ръгну у клетото сърце.
Връз Огнянчо она си паднала
и душа е она издънала.
Що ми беше Марко Кралевиче,
постояло, сеир погледало,
съви коня трагом наназаде,
та си стиже китени сватове,
па забира китени сватове,
та отведе на свои дворове,
па си Марко на сватове дума:
- Чуйте мене, китени сватове,
пийте, яжте и младите споменуйте!...

 


Красава, Брезнишко (СбНУ 49/1958, № 2 - "Марко убива сина си в деня на сватбата му заради невястата"); според записвача "диалектът не е чисто брезнишки"; удовица - вдовица; ора - земя; тражи - търси; дека - къде; кьига - когато; ойде - отиде; ка - като, кога; прача - изпраща; сина - светна от сияние; кьико - като, как; пазука, у - пазва; отуд - отвъд; трагом - по обратен път, обратно; лело - но, а; сака - иска; гареза - имам за какво да ти отмъщавам, имам ти зъб; ману - махва; ега - дано; кьико - след като; нече - не ще, не иска; с обе - с двете; вика - плаче; пазука, пазуки - пазуха, пазухи - пазва.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018