* * *

Марко убива сина си, за да му вземе невестата

Писмо пише краля от Латина,
та си пише Марко у Прилепа -
он си има една мила щерка,
та я дава Огнянчу за либе.
Пай си Марко книга прочетало,
па го пита нему мила сестра:
- Леле, братко, леле, мили братко,
като четиш тая бела книга,
откъде е, братко, що ти пише?
Я Марко си на сестра говоре:
- Вала тебе, моя мила сестро,
тая книга от краля Латина,
он си има една мила щерка,
та я дава Огнянчу за либе.
Научи ме, сестро, нареди ме,
дал да женим Огнянчо детенце,
дал да женим, иль да го не женим?
Я не смеем Огнянчо да женим,
да го женим, нея да доведем -
Огнянчо е още аджамия,
ка се Огнян сас акъл напуни
да си оно либе не напусне.
Проговаря сестра му Шеина:
- Ожени го, братко, ожени го,
белки нече това да направи!
И Марко е сестра послушало,
та покани китени сватове.
Сватове се у двор насобрая,
Марко влезна у хладни яхъри,
та изведе два добри коньове,
посправи ги Марко, начини ги,
па си яхна Огнянчо детенце
и си яхна Марко Кралевиче,
па пойдоха с китени сватове,
та пойдоха по равни друмове.
Напред оди Марко със Огнянчо,
та ойдоха у Латина града.
Ка ги виде краля Микаила,
отдалек ги оно съгледало,
отблизо им порти отворило.
Кони води у хладни яхъри,
а сватове у софри готови.
Па седели три дни и три ночи,
пай си Марко на краля говори:
- Вала тебе, кралю Микаиле,
доста си ни напоил, поранил,
еве стана три дни и три ночи.
Хайде дай ни твоя мила щерка,
хайде дай я Огнянчу за либе,
да с идеме дома на дворове!
Отговаря кральо от Латина:
- Еве стана девет годин време,
кико раним Църна Арапина,
раним, поим, що му душа сака.
Кой се може юнак наванати
да пребори Църна Арапина
той че либи моя мила щерка,
моя щерка хубава Магденка!
И що беше Огнянчо детенце,
па си рипна на нозе юначки,
и си ойде широки мегдани,
хванаха се с Църна Арапина,
борили се летен ден до пладне.
От арапин бели пени капя,
а от дете бели и кървави.
А Марко си по чардаци шета,
па на дете пословечки дума:
- Леле, синко, Огнянчо детенце,
я ме слушай що чем да ти кажем!
Я си бръкни арапу у силяф,
та извади ноже острениче,
та пресечи на арапин колан,
ега би се потури смъкнали,
ега би се арап засрамило,
да си седне арап на земята,
да те, сине, от борня култари!
Па що беше Огнянчо детенце,
та си бръкна арапу у силяф,
та извади ноже острелийче,
та пресече на арап колано.
Смъкнаха се на арап потури
арап се е много засрамило,
та си седна арап на земята.
Пай си ойде Огнянчо детенце,
пай си ойде у софри готови,
още три дни и яли, и пили,
Пай си Марко на краля говори:
- Вала тебе, кралю от Латина,
стига сме ти тува поседели,
и Огнянчо юнакство показа,
хайде дай ни твоя мила щерка,
хайде дай я Огнянчо за либе,
вече време ние да с' идеме!
Проговаря кральо от Латина:
- Вала тебе, Марко добър юнак,
я си имам три добри девойки,
е ги горе у хладни одаи,
да они са лика и прилика,
у едно са рухо пременети.
Кой се може юнак наванати
да отиде горе у одаи,
да познае моя мила щерка,
да ю вземе пръстен от десница,
що си грее днеска и ноческа,
днеска грее като ясно слънце,
а ноческа свети за вечеря,
он че люби моя мила щерка!
А що беше Огнянчо детенце,
кога рипна на нозе юнашки,
ка се качи на високи кули
и увлезна у хладни одаи,
тамо найде три добри девойки, -
една лика и една прилика,
едно руси, едно чембаслии,
у едно са рухо пременети.
Пай се чуди Огнянчо детенце
коя ли е кралевата черка?
Проговаря Огнянчо детенце:
- Вала вази, три добри девойки,
кажете си коя сте тъкмена,
или сите тува че гинете!
Две говора, а третата трае:
- Кажи, моме, да ти си тъкмена,
защо ние за тебе да гинем?
Па я хвана Огнянчо детенце,
па я хвана за десна ръчица,
извади у пръстен се от злато,
що си грее днеска и ноческа,
па увлезна у софри готови,
па извади пръстен се от злато,
та го върти у софри готови -
пръстен грее като ясно слънце!
Пай си Марко на краля говори:
- Вала тебе, кральо Микаиле,
пай Огнянчо юнакство показа -
хайде дай ни твоя мила щерка,
хайде дай я Огнянчу за либе,
хайде дай я дома да с' идеме! -
Проговаря краля от Латина:
- Вала тебе, Марко Кралевиче,
кой се може юнак наванати
да отиде на Белото море,
тамо има дърво дафиново,
у дървото три златни ябуки,
да откине три златни ябуки,
да откине и да ги донесе,
той че либи моя мила щерка,
моя щерка, хубава Магдена!
А що беше Огнянчо детенце,
па си ойде у хладни яхъри,
да си яне нему добра коня
да си иде до Белото море.
Оно ойде и Марко по него,
та ойдоха у хладни яхъри,
пай ми Марко на дете говори:
- Вала тебе, мое мило чедо,
мое чедо, Огнянчо детенце,
да ти си ми, сине, аджамия,
твоя коня не може да дума,
чекай, синко, Шаркоте да справим.
Далеко е това пусто море,
по пътища лоши срещи има,
да не би те, синко, излъгали,
излъгали, синко, погубили!
Марко справя коня Шаргалия,
Марко справя Шарка у яхъри
и на Шарка дума проговаря:
- Мои Шарко, моя добра коньо,
я изпращам Огнянчо детенце,
изпращам го, Шарко, със тебека
да си иде накрай Бело море.
Тамо има дърво дафиново
у дървото три златни ябуки,
ега може ни да ги откине,
живо д' иде, живо да ми дойде!
Па изведе коньо из яхъри,
па си яхна Огнянчо детенце.
Първи са си петли пропояли
и они са по друми ходили.
Ка стигнали до тесни клисури,
пай си коньок на дете говори:
- Слушай мене, Огнянчо детенце,
че излезне змия със три глави,
с една глава тебе че покине,
а с две глави тебе че изяде.
Немой да се, Огнянчо, уплашиш!
Една лети низком по земята -
я чем нея с копита да скинем.
Друга лети право на тебека -
я чем нея с душа да уморим,
а ти вземи той остро ноженце,
със ноже у глава да отрежеш.
А що лети висим нади тебе,
а ти вземи сабля остреница,
отрежи у нойна люта глава!
Доде коньо това да го реди,
излезнала змия със три глави.
Една глава по земи се влачи -
нея коньо със копита скина.
Що летела право у Огнянчо -
нея коньо със душа умори,
Огнянчо у глава отрезало,
а що лети право нади него,
тая глава със сабля отреза,
пай минали през тесни клисури.
Пай си коньо на дете говори:
- Вала тебе, Огнянчо детенце,
тува има хубави девойки,
та си бера тия росни китки
и си бера биле и отрови.
Па че взема хоро да играя,
че окая ти при ни да идеш:
"Ела, юнак, при нази да дойдеш,
да играеш хоро със девойки,
коя сакаш тая че да либиш!"
А ти гледай, юнак, да заминеш,
да заминеш, у них да не гледаш
да не би та они излъгали,
излъгали, та да те погуба!
Ка отишли през поле широко,
тамо били моми хубавици,
та са брали тия росни китки
и са брали биле и отрови.
Ка видели коня и юнака,
ка видели юнак по друмове,
они взели хоро да играя:
- Ела, юнак, при нази да дойдеш,
да играеш хоро със девойки,
коя сакаш тая че да либиш!
Кон си оди по равни друмове,
а юнак си у ни не поглижда.
Па отишли при Белото море,
та са нашли дърво дафиново,
у дървото три златни ябуки.
Пай си коньок на дете говори:
- Ка се качиш дърво дафиново,
немой, дете, ябуки да кинеш.
Разпоясай свилени колани,
та си вържи дърво дафиново,
та го вържи среде поди стебла,
па си слезни, та при мене дойди,
че сецаме, дете, и двамата,
че сецаме що сила имаме,
ега може дърво дафинево,
ега с корень да го изскубеме!
Качило се Огнянчо детенце,
качило се дърво дафинено,
разпояса свилени колани,
та е вързал дърво дафинево,
вързал го е среде подн стебла,
един край си на коньо прехвърли.
Па си слезна Огнянчо детенце,
върза пояс коню за теркия.
Сос сили е коньо потеглило,
и Огнянчо сос сили си сеца,
изскубая дърво дафинсво.
Пай го качи Огнянчо детенце
пай го качи конью на теркия,
и се качи Огнянчо детенце.
Пай си коньо на дете говори:
- Вала тебе, Огнянчо детенце,
я че летим по равни друмове,
я че летим колко сили имам,
че да носим дърво дафинево,
че да носим и него и тебе.
Че се държиш мене за гривата -
доде слънце напладне да дойде,
ние да сме у двори отишли!
И що беше Огнянчо детенце,
върза дърво коню за теркия,
препаса го нему под рамена,
па се хвана коню за гривата.
Кога си е слънце огреяло,
кон си литна по равни друмове
Още слънце пладне не стигнало
и они са до село стигнали.
Ка ги виде Марко от чардаци
дека ида живи отдалеко
тогай се е Марко ослободил.
Пай си коньок на дете говори:
- Дръж се, дете, па грижа да н'е те,
я че летим през бели дувари!
Кога литна Шарка добра коня,
та прелете през бели дувари,
та си падна у кралеви двори -
вала богу за чудо големо!
Та прелете високи дувари,
девет кола още место прерипнал,
и отнели дърво дафинево,
у дървото три златни ябуки.
Унесоа дърво при сватове,
а коньо си у яхър увели,
и дете си у софри седнало.
Пили, яли, три дни и три ночи,
пай си Марко на краля говори:
- Кажи, кральо, още какво сакаш,
какво сакаш юнакство да има?
А кральо му тогай отговаря:
- Вече нема юнакство да сакам!
Стига си ни тува попоило,
попоило, тува поранило,
хайде дай ни твоя мила щерка,
хайде дай я Огнянчо за либе!
Нема къде кральо от Латина,
та изведе нему мила щерка,
па я даде Огнянчо за либе.
Що е била пойна мила майкя,
изнела е свилени дарове,
одарила китени сватове,
кому кърпа, ком тънка кошуля.
Пойдоха си китени сватове,
у сватове два мили девера,
меджу ни е хубава невеста.
Па минали през поле широко,
настанали през гора зелена.
Ка отишли у тесни клисури,
проговаря Марко Кралевиче:
- Вала, боже, вала, мили боже,
я дунете али и ветрове,
повдигнете превез на девойка,
да видиме защо дни губиме,
дни губиме, кони помориме!
Подухнал е ветер из горица,
та повдигнал на девойка превез,
и повдигнал на девойка веньок,
та видели на девойка лице.
Ка го виде Марко Кралевиче,
къга виде нойно бело лице -
лицето у два гюла трендафил,
гърлото у като бел мановил,
устата у шекерна кутия,
зъбите у две върви бел бисер,
очите у две зърна череши,
веждите у две морски пиявици!
Къга се е она усмихнала,
на Маркоте туга припаднала.
Пай си Марко на свати говори:
- Вала вази, китени сватове,
я слушайте, що чем да ви кажем,
да я женим Огнянчо детенце
и му водим хубава невеста
що хубости нигдека я нема.
Че да водим Огнянчо детенце,
че го водим църкви, манастири,
че го водим книга да си учи,
да си учи либе да си чува!
Марко върна Огнянчо детенце,
не го води църкви, манастири,
лел го води у гора зелена,
у горица, у тесни клисури,
пай Огнянчо на Марко се кара:
- Вала тебе, татко, мили Марко,
до са съм те тебека слушало,
а отсега нема да те слушам
що ме мене от либе отдели!
Марко вади сабля остреница,
Марко вади и дете по него.
Кръстосаха сабли у клисури,
на дете се сабля протрошила.
Марко мана с неговата сабля,
та отреза Огнянчу главата,
па си стигна свати със невеста.
Пай си дума Марко Кралевиче:
- Чуйте мене, китени сватове,
я поведох дете на манастир
да си учи, книга да изучи,
да изучи, невеста да чува.
Ка излезнаха троица юнаци,
излезнаха, със нас се забиа.
Я съм юнак, та се тамо отех,
а лели е дете аджамия,
а они го него погубиха -
мене че е той лепа невеста!
Извикна се той лепа невеста:
- Леле, боже, леле, мили боже,
дека се е чуло и видело
свекър снаха за либе да либи!
Вала вази, два млади девера,
я ме вие тамо отведете,
дали си е верно погинало.
У него е пръстен се от злато,
да си вземем пръстен из Огняна,
па тогай че свекър да залибим!
Върнали я два млади девера,
отишли са у тесни клисури,
поврляла було се от нея.
Ка видела Огнянчо детенце,
извикнала колко глас що има:
- Е, Огнянчо, мое първо либе!
Църни очи, що ме не гледате,
медни уста, що не продумате,
бели руце, що ме не сгърнете,
и я млада при тебе да съм си!
Па му бръкна у свилни джебове,
не извади пръстен се от злато,
а извади ноже потайниче,
та се она у сърце убоде.
Душа дава, хитро проговаря:
- Слушайте ме, два млади девера,
кажете си Марко Кралевиче
и двамата тува сме паднали.
Да израстат два бора високи,
у земя да си корени измешат,
а у върше глави да ни става.
Кой как мине, тува да ни види
и кой чуе, всеки да се чуди!
Кико се е на бога молила -
така си я господ послушало.
Израснали два бора високи,
у земи са корене заедно,
у върше им глави са створени.
Кой кико е тамо заминало,
кой как мине, се си у ни гледа,
кой как чуе, сек се чудом чуди!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018