* * *

Юнак убива насилник и отменя наложения сватбен данък

Жальи Марко Елена невеста, Елена невеста,
па си оди механи широки
да си пие вино и ракия.
А из Немско гиздава кралица
на колено ситно писмо пише,
па го праща пиле соколево,
да го сложи Марко на колено.
Писка жално сиво соколенце,
писка жално, дури й се мольи,
че си още Марка не познава.
Я кралица на пиле говори:
- Таком Бога, пиле соколенце,
редом гледай широки механи
и по чаша Марко кье познаеш,
че е нему чаша ведреница,
що собира дванаждесет ока.
Литна право сиво соколенце,
редом гледа широки механи
и по чаша Марко е познало,
па му сложи писмо на колено.
Гледа Марко писмо на кральиса
и у писмо кралица му пише
да отиде в тая немска земня,
да погуби проклети арапи,
що я робят триждесет години.
Па си яхна Марко врана коня.
та отиде у немски крайнини.
Никой Марко из пътя не срещна,
сал го срещна немкина девойка.
Проговори Марко добър юнак:
- Добро утро, немкино довйде.
Проговори немкина девойка:
- Фала тебе, непознат делйо.
та я не съм немкина вдовица,
туку съм си немкина девойка.
Я Марко я потийо запита:
- Фала тебе, немкино девойко,
що ли са ти коси побелели,
бело лице вехном повехнало -
дали жальиш близки и роднини,
или са те млада преженили?
Я девойка на Марко продума:
- Нето жаля близки и роднини,
нито са ме млада преженили,
а тъгувам от моминство дълго.
Ето става триждесет години
как ни роби арап прекоморски,
та ни взема данък сватбарина -
на девойка по дваждесет минца,
а на момък по триждесет минца,
а пък мен са братя сиромаси,
та не можем данък да отплатим.
Проговори Марко добър юнак:
- Таком Бога, немкино девойко,
де ще найда кули на арапа?
Проговори немкина девойка:
- Лесно нему кули кье намериш -
разперил е шатра насред поле
и над шатра три ябълки златни,
що си светят като ясно слънце!
Па си яхна Марко добра коня,
па отиде у поле широко.
па е вишал три ябълки златни,
до ябълки триждесет стражара,
всичка се е стража изплашила.
Проговори стража прекоморска:
- Таком Бога, добър господарю,
насам иде страшна юначина;
на глава му калпак вълчатина,
на плещи му кожух мечетина,
а пак юнак, що коня си яха,
триж по-силен, Бог да го убие -
низ уста му бела пеня пада,
низ нозе му искри огън хвърлят,
низ носа му светкавици пущат.
Па доближи Марко добър юнак,
проговори Марко добър юнак:
- Таком Бога, арап прекоморски,
колку чини моя сватбарина?
Па си бръкна Марко добър юнак,
па си бръкна в свилена подплата,
та извади само три дуката.
Проговори арап прекоморски:
- Ти дали си с мене шега биеш?
Па подигна тежка боздугана,
та си Марко дваж и триж удари.
Проговори Марко добър юнак:
- Дал ми търсиш праха от кожуха
ил си с мене тизе шега биеш,
я почекай и аз да удара,
та да видиш юнак как удара.
Колку леко Марко го удари,
цел арап се у земня накара.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020