* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Кула гради църна арапина край Църно море. Градил я токмо девет години, па му вика ветер от море: - Зашчо градиш, църна арапино, кула девет години, коа немаш лика спроти тебе? Църна арапина отговара на ветер църноморски: - Моя лика йе у Цариграда, у цар Мурата, я кье му зема едната кьерка!

Па си прати църна арапина на цара Мурата у Цариграда църна книга, бело писмо: "Да готвиш, цару, за иляда и петстотин души сватови гозба, кье ти дойда, да ти зема твоята мила кьерка."

Цар Мурат си пее църна книга, па си плаче и си мисли, како да прави. Па му текна, хабер да си стори на Марко Крале у Прилепа града: "Те молам, Крали Марко, да дойдиш, да ми куртулисаш милата кьерка от църна арапина, кье ти дадам девет товара хазно и девет товара благо." Марко Крале му отговаря на цара Мурата: "Не бери гайле, цару, нека дойде църна арапина у Цариграда, ти да му я дадеш твоята мила кьерка. Я кье го чекам у Прилепа града; кье седам у ладна меана. Кога кье мине църна арапина, я кье го пречекам, кье му я зема невестата и кье ти я врата назад кьерка ти."

Дошол църна арапина у Цариград, минал со иляда и пет стотини души сватови. Кога минал покрай Цариграда, сите дукяни биле затворени и жива душа немало по градо. Па си влезе у цара Мурата и му зеде едната кьерка, па си търна со невестата. Кье мине покрай Прилепа града. Кога дошол близу до Прилеп, магли дувнале.

Се научиле свето оти кье мине църна арапина, - затвориле дукяните и целата чаршия се скриле сите по куките; саде Марко крале седе у отворена ладна меана и си пие вино студено, а до него стои Шарца койня. Пие Марко сос чабур вино и на Шарца койня му сипуе сос леген.

И ето го, минуе църна арапина, се пули на Марко крале и му вика: - Бог те убил, бело бугарино, шчо си седнал у ладна меана, - саде ти сам соз дукян отворен? Марко крале си отраял, па се напил ушче еден чабур вино и му дал и на Шарка коня еден леген, па си вика на Шарко коня: - Хайде, кузум, да се обидиме, на царо да се повалиме?

Па се качи, та отиде, си го довтаса църна арапина, па му рече: - Ела да ти кажа, църна арапино, како се зема цар-Мурадова кьерка! Па си извади сабя вренгия, та си удри църна арапина, - го натера девет аршина у земя.

Се разбегаа сите сватови и си зеде назад Марко невестата, та я отведе у Цариграда на цар Мурада, та си зеде девет товари азно и девет товари благо. Па си ги натовари на осумнайсе мъски сос педесе души царски човеци, та си ги доне у Прилепа града.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020