* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Дошла е църна Арапщина,
де е дошли из Арапска земя;
дойде у Стамбола града,
кале прави от мермера камик,
кули гради от жълти дукати.
Само нема за себе прилика;
харесал царевата черка,
и си ойде под цара Костадина,
това му дума издумило:
- Чуеш мене, царю Костадине!
Я заправил кале от мермера камик,
кули правим от жълти дукати,
амо немам за себе прилика,
та беендисал това султана:
- Я съм дошел, нея съм просим,
дойдо молба да се молим
мало със добро, а повече со зло! -
а оно му е черка говорил.
Проговори цар Костадин:
- Че дадем моя мила щерка!
А щото беше Елена царица,
и она изговори тая дума:
- Я че дадем моята мила щерка,
да ми чекаш петнаес дена!
И она изписа тоя бела книга,
та я праща на Марко Кралевич:
- Много здравье, Марко Кралевиче,
да дойдеш чадо да ми отмеш
от това църна Арапщина!
Довтасала книга до Марко юнак;
оно е книже прегледало
и го тури под коляно.
Кад стануло петнаес дена,
и щото беше царевата щерка,
изписала тая бела книга,
та я праща Марка на юнак:
- Дали очеш мене за любе да си любиш?
Ако ти имаш любе за любенье,
нек ме вземе за робиня,
не ли да ме люби църна Арапщина, -
да не грешим майчина душа,
ни да срамим цара Костадина!
Ако нечеш, Марко, да си придеш,
очем млада да се тровим!
Как си приде това бяло книже
до Маркоте Кралевича,
тогай си Марко заплакало
и посправи Шарца добра коня.
Как отиде на Белото море,
излезнало царева султана -
сам цар Костадина черка,
да походи малку по гезне.
Па че върна се, да се трови,
отпрашало него Марко юнак:
- Де си ходиш, царево султано?
Она нему отговора:
- Я си ходим, да малко прошетним,
ще се върнем, млада се тровим -
защо ме че люби църна Арапщина?
Я пращала до три бели книги
на Маркоте добри юнак,
да дойде мене да ослободи,
ал го нема, та и нема!
Отговори ньойни Марко добри юнак:
- Аз съм Марко добър юнак;
много здраве цару Костадину!
Да опущи до седем телала,
да си лича по Стамбола гради -
да си нигде нема двори отворено,
сал е негови сараи отворени;
и да отвори той нови ханове,
да ми готви крава яловица,
и да готви до три фурни леба
и да готви до три бочви вино, -
ще да дойдем на нови ханове,
ще да дойдем да вечера вечерам.
Щото беше цара Костадина,
нему черка одказала:
- Ете иде Марко Прилепче,
ти си опущи до седем телала.
да си лича по Стамбола града -
нигде да нема двори отворени,
само да е сарай отворен,
и да се отворени той нови ханове!
И оно е ти Марку приготвило,
що е нему зарачило.
Ете дойде църна Арапщина
сос триста души бели арапи,
и веднъко уйде у цареви двори,
и вземало царева султана -
сам цар Костадина черка,
и по тие приказало:
- Кад си пред нови ханове,
никой смея двори да отвори,
чек да отидем при нов ханджия!
А Марко вези Шарца добра коня,
и го вези за нови диреци,
и го пои вино шербетлийо.
Кад притърча Църна Арапина
със та тенка бедовия,
фърли чифте за чифта
на добра Шарка коня;
ал не припуща тенка бедовия.
Излюти се Църна Арапина,
та си рипна тенка бедовия,
та улези у нови ханове,
и тамо е нашел Марко добри юнак,
и проговори на Марко добри юнак:
- Бог те било, Марко Кралевиче,
да и ти ли си ми насреща пришел?
И извади тая остра сабля,
да погуби Маркоте юнак;
а Марко се под диреци проврело;
кад си удри църна Арапщина,
удрило у нови диреци
та си е сабля потрошила.
Пай Марко извади сабля на зглабове,
та пресече църна Арапщина;
па уяхна Шарца добра коня,
тай стигнало той бели арапи,
тай погуби сите триста арапина,
и повърни царева султана,
сам цар Костадина черка.
И отведе я цару Костадину:
- Ето тебе твое мило чедо!
А он си нему отговаря:
- Ако сакаш, за любне я води!
А Марко му тия лепо дума:
- Я си имам любе за воденье;
я избавил твое мило чедо,
твое чадо, па и мое!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020