* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Арап гради кули покрай море,
загради ги, та па изшари ги.
Па се сети, Бог да го убие,
та си само дума продумало:
- Що какво съм кули изшарило,
оти немам една стара майкя,
да ми седи у шарени кули?
Оти немам една мила сестра,
да ми мете по шарени кули?
От инемам едно пръвно либе,
да ми шета по шарени кули?
Па се сети, Бог да го убие,
защо има царо Султан Селим,
защо има една мила черка,
една черка Айкуна девойкя.
Прати писмо Църна Арапина:
"Млого здравье, царе Султан Селим!
Да ми дадеш Айкуна девойкя,
да я дадеш либе да ми бъде,
ако ми я, царо, не даваш,
да излазиш със мене на среща
азе сакам с тебе бой да бием."
Отговаря царо Султан Селим,
повръща му писмо наназаде:
"Очем, очем, Църна Арапино,
очем, очем, та оти да нечем,
ала сакам мухлет да ми дадеш,
да ме чекаш три недели време,
че е млада Айкуна девойкя,
още не е дари натъкмила,
да приготви той тънки дарове
тогай дойди с китени сватове."
Арапин му тогай отговаря:
"Че те чекам три месеци време,
доде сбереш китени сватове
и тизека дари да натъкмиш."
Тогай стана царо Султан Селим,
та изписа ситни бели книги,
разпрати ги по сите крайнини,
по турците и по бугарете,
ега има юнак да намери,
да излезне Арапу на среща,
да отъвне Айкуна девойкя -
що сам сака, дар че да го дари.
Нема никой юнак да се наеме,
нил у турци, нил па у бугаре.
На царица насън се приснило,
защо има и Прилепа града,
тамо има юнак спроти него,
ем деле е по-юнак от него,
на име е Марко Кралевике.
Та па стана, на царо казува:
- Фала тебе, царо Султан Селим,
те имало у твоя държава,
те имало юнак спроти него,
той е юнак у Прилепа града,
на име е Марко Кралевичи.
Веднъг пише царо Султан Селим,
веднъг пише едно бело писмо
и попраща два бързи телали:
- Скоро-бърже до Прилепа града,
ега дойде Марко Кралевичи,
да излезне Арапу на среща,
да отъвне Айкуна девойкя,
що сам сака, дар че да го дарим.
Отишли са два бързи телали,
на Марко са писмото додали.
Писмо чети Марко Кралевичи,
хем го чети, на телали дума:
- Млого здраве цару да носите,
я не смеем код Арапин д' идем,
да ми сваля глава от рамена.
Върнали се два бързи телали,
на царо са това казували.
Веднъг пише царица па писмо
и попраща два бързи телали:
- Скоро-бърже до Прилепа града,
ега дойде Марко Кралевичи,
да излезне Арапу на среща,
да отъвне Айкуна девойкя,
че го дарим той златна синия,
обнизана с безцени каменье,
кога руча, они да му света.
Отишли са два бързи телали,
додадоа Марку бело писмо.
Марко чети това бело писмо,
хем го чети, на телали дума:
- Фала вие, два бързи телали,
млого здраве царици носете,
я не смеем код Арапин д' идем,
да ми сваля глава от рамена.
Върнали се два бързи телали,
на царица това казували.
Веднъг пише Айкуна девойкя,
веднъг пише она бело писмо
и па праща два бързи телали:
- Скоро-бърже до Прилепа града,
ега дойде Марко Кралевичи,
да отъвне мене от Арапин,
че го дарим от злато кошуля,
самоткана, самозлатоляна;
че го дарим три тавлии конье.
Ако му е малка па тай дарба,
сама азе либе че му бъдем.
Отшли са два бързи телали
додадоа Марко бело писмо.
Ка го чети Марко Кралевичи,
хем го чети, на телали дума:
- Фала вие, два бързи телали,
млого здраве Айкуни девойки,
я не смеем код Арапин д' идем,
да ми сваля глава от рамена.
И они се назад повърнали,
на Айкуна това казували:
- Фала тебе, Айкуно девойкьо,
Марко нече тука да ви дойде.
Тама това дума издумуват,
и пристига друго бело писмо,
изпраща го Църна Арапина:
"Да се стега царо Султан Селим,
довечера сватове че стигна,
че доведем три хиляд арапи."
Като това писмо пречетаа,
веднъг стана Айкуна девойкя,
та излезна из Стамбола града,
та ходеше край Синьо езеро,
та гледаше у вода да рипа
и кълнеше Марко Кралевичи:
- Проклет да е Марко Кралевичи!
Три пъти му писмо запращахме,
незнано имане обричахме,
па не щеа код назе да дойде,
да отъвне мене от Арапин,
нъло сега у вода че рипам,
да се давим млада и зелена.
Тамън она това издумала,
и пристига Марко Кралевичи,
слезна от кон вода да го пои.
На Айкуна тогай отказува:
- Фала тебе, Айкуно девойкьо,
те азе съм Марко Кралевичи,
на си иди на вашите двори,
азе че идем на хладни механи
и тамока вечера пратете,
само вино да не омалете.
И сретнете Църна Арапина,
само лепо да го посретнете,
немой нещо да го разсърдите,
та че после пакост да направи;
я че чекам край Стамбола града,
кога утре тебе да поведа,
я тогай на среща че излезнем,
да отъвнем тебе от арапин.
Марко ойде на хладни механи
и она се назад повърнала,
на баща си това казувала -
че пристигна Марко Кралевичи,
че отиде на хладна механа,
та заръчи вечера да пратиш
и заръчи арапи да сретнеш,
че он не че тука да дооди,
да кървави наши равни двори,
нъло утре край Стамбола града,
ка поведе мене Църн Арапин.
И он тогай среща че излезне,
че отъвне мене от Арапин.
Това му е дума преказала,
друго писмо от Арап пристигна:
"Се чаршии да се затварая,
защо водим три хиляд арапи,
се са силни, се отбир юнаци,
немой нещо пакост да направа."
Чаршии се тайном затварая,
па излази Марко низ чаршии,
та всичките редом изпитуе:
- Що си толкоз рано затварате?
А они си Марко казувая,
че че дойда три хиляд арапи,
та че вода Айкуна девойкя,
що е Куна царювата черка.
И Марко се наназад повърна.
Излезнал е Новак механджия,
па на Марко дума продумува:
- Фала тебе, незнано друмниче,
хаде стига ходи по чаршия,
нъло ела порти да затворим,
че престигат три хиляд арапи.
А Марко му тогай отказуе:
- Де съм вързал моя добра коня,
тамо порти не че да затвараш,
я че стоим сеир да починим;
ако нещо золум ти направа,
я три ката че ти го заплатим.
Бог да бие Църна Арапина,
ка увлезна у Стамбола града
и си води три хиляд арапи
и си язди тънка Бедевина,
играе го напред пред арапи.
Като виде механа отворена,
ка разигра тънка Бедевина,
та погуби Новак механджия,
защо не е портите затворил.
Шарко коня на гърди го запре,
със копито негов кон удари
и он се е назад повърнало.
Не сети се Църна Арапина,
че защо е Марковата коня.
Ка ойдоха цару на дворове,
пресретна ги царо Султан Селим.
Налели са три хиляд арапи,
лепо царо ги е почитало;
и на Марко вечера запрати.
Като било утре назарана,
досеща се Църна Арапина,
че он виде Шарка добра коня,
че това е Марковата коня.
- Да не бъде и Марко тадева,
после може ядове да видим.
На по-рано конье постегайте,
та по-рано мома да изведем,
пред зори че мома да изведем,
да излезнем низ Стамбола града.
Като било утре отзарана,
рано рана три хиляд арапи,
всичките си конье постегнаа,
а царо им кочии стегаше.
Изведе им Айкуна девойкя,
качила се е сремски кочии,
у осма са чеиз товарили,
у девета Айкуна девойкя.
И тръгнаха през Стамбола града.
Най-напред е Църна Арапина,
на по него до девет кочии,
по них идат три хиляд арапи.
Почека ги Марко Кралевичи,
дур излели низ Стамбола града.
Па си яхна Шарка добра коня,
пристигна ги край Стамболо града,
видоха го три хиляд арапи,
видоха го какво силно кара.
Се арапи под сабля минаха,
на Арапин хабер занесоха:
"Ей фала ти, Църна Арапине,
и ти ли си юнак над юнаци,
та си повел царювата черка,
царювата Айкуна девойкя?
Ка ни стигна една юначина,
кожух носи като темен облак,
сабля носи като ясно слънце."
Досети се Църна Арапина,
че е това Марко Кралевичи,
по-скоро се назаде повръща,
отдалеко на Маркоте ока:
- Ей, юначе, беда да те найде,
те още си младо и зелено,
кога си се свет насветувало?
Девет пъти чем да те прерипнем,
па чем после, Марко, да те губим.
А Марко му тогай отказуе:
- Не ти давам код мене да прийдеш,
а то не ли мене да прерипнеш!
Като това Марко продумало,
заигра се Църна Арапина
и заигра тънка Бедевина
да прерипне Марко Кралевичи.
Шарко коня на гърди го запре.
Тогай виде Църна Арапина,
че е Марко по-юнак от него,
та побегна Църна Арапина.
Ка го погна Марко Кралевичи,
Шарко коня на Маркоте дума:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
защо носиш тежка топузина,
ка не можеш Арапин да стигнеш?
Тогай вдигна Марко Кралевичи,
като вдигна тежка топузина,
та удари Църна Арапина
и арапин от коньо паднало.
Търгна Марко сабля димиския,
та отсече на Арапин глава,
та отъвна Айкуна девойкя,
повърна я Марко наназаде
и си кара до девет кочии,
и си носи от Арапин глава,
и играе Шарко пред кочии.
Се низ Стамбола насреща излели,
на Марко са лепо захвалили,
че погубил Църна Арапина
и отъвнал Айкуна девойкя.
Ка отиде у царските двори,
царо му се лепо зарадува,
че отъвнал нему мила черка,
отъвнал я от църни арапи.
Три недели зиавет правили,
се поили Марко, гощавали.
И що са му дари па обрекли,
и от више дари го дарили:
дарила го царица господжа,
дарила го той златна синия,
обнизана с безцени каменье;
дарила го от злато кошуля,
дарила го Айкуна девойкя,
самоткана, самозлатоляна;
дарил го е царо Султан Селим,
дарил го е до три хазни пари.
И тогай са Марка изпратили,
та си ойде у Прилепа града.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020