* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Затворен е Марко у зандане,
затворен е, та па заборавен...
Ка си чуло, дека Марко е затворен,
подсили се Църна Арапина,
подсили се по Будима града,
подсили се, да га Бог убие,
та си люби Църна Арапина,
та си люби той добре девойке,
вечер люби, дзаран закопуе.
Ред се паде на мънинка Мария,
мънинка Мария от Стамбула града.
Хабер прати на царя у Стамбула
да му даде мънинка Мария,
да си буде нему арно либе,
ял да даде, ял главу да прати.
Чуд се чуди царя от Стамбула,
кьикво сега оно да направи.
Бог да бие царя у Стамбула,
писмо пише на сву си държаву:
"Кой има юнак да се наване,
да погуба църну арапину,
да си отне мънинку Марию,
че му даде мънинку Марию,
да си буде нему първо либе."
Ала нема никой юнак да се наване
да погуби църну арапину.
Сън сънуе царица Елена,
сън сънуе, цару га казуе:
- Чуеш мене, цару от Стамбула,
ти си тражиш юнак по държаву,
а ние смо тува га имали,
тува има Марко Кралевике,
ала он е у зандан затворен,
затворен, та па заборавен.
Скоро бърже царя от Стамбула
сви ключари збрало от тъвне тъвнице,
па си царя ка ключари дума:
- Чуйте мене, млади ключарине,
отворете мене той тъвне тъвнице,
тамо има Марко Кралевиче,
нега из тъвнице извадете
и при мене вие доведете.
Що ми бею до девет ключари,
отключише той тъвне тъвнице
и Марка си тамо намерише,
скоро бърже Марка цару отведоше.
Що ми беше царя от Стамбула,
оно, леле, Марка запитуе:
- Чуеш мене, Марко Кралевиче,
мож ли да се биеш с църну арапину,
да се сретнеш и нега да погубиш?
Млого ми се оно засилило,
писмо пише мене, хабер прача,
да му пратим мънинку Марию,
нему първо либе да му буде.
Бог да бие църну арапину!
Ой ги вечер люби, дзаран ги погриба,
че погуби мънинку Марию;
а па мене арап писмо пише,
я Марию, я главу да пратим.
Ако можеш арап да погубиш,
че ти дадем мънинку Марию
да ти буде она първо либе.
А Марко си тъгай проговаря,
проговаря на царя от латина:
- Чуеш мене, царе от латина,
я не могу с нега мегдан да си делим,
оти съм си върло ослабело,
ослабело от тъвне тъвнице.
Марко тъгай на царя говори:
- Че ме чуваш неделицу време,
че ме раниш той белога леба,
че ме раниш девет вурне леба,
до девет овна печено месо,
че ме поиш девет бъчве руйно вино,
а десета той люта ракия,
тъгай ч' идем мегдан да ти делим.
Що е Марко мало посакало,
све е царе бърже обещало.
До девет бербере ми викнало,
та обричи брада до пояси,
обричише до девет бербера;
па му даде царя от Стамбула,
даде му той белаго леба,
нахрани га, лепо напои га;
и му даде девет овни месо,
и му даде девет бъчве вино,
а десета той люта ракия,
па га чува царя от Стамбула,
чувало га неделицу време.
Що ми беше Църна Арапина,
хабер прача мънинку Марию,
ял да иде, ял главу да прача.
Що ми беше царя от Стамбула,
кьига ми е хабер получило,
и оно е тъгай заплакало;
ем си вика, ем Марка питуе:
- Чуеш мене, Марко Кралевике,
кажи, Марко, кьикво да направим?
Мож ли, Марко, арап да погубиш?...
А па Марко тъгай си говори:
- Чуеш мене, царе от латина,
я ми додай дърво вирегало,
що стояло девет годин на комина.
Що ми беше царя от латина,
донело е дърво вирегало,
па си дава Марку Кралевики.
Кьига взема Марко Кралевике,
кьиги взема дърво вирегало,
стисна Марко дърво вирегало,
едну капку воду е капнуло.
Па си Марко на царя говори:
- Чуеш мене, царе от Стамбула,
че ме чуваш още неделицу време,
па тогая с арап че се сречам.
Що ми беше царя от Стамбула,
чувало си Марка неделицу време.
Що ми беше Църна Арапина,
он хабер си прача за Марию.
Бог да бие царя от Стамбула,
пай си пита Марка Кралевике:
- Кьико сега, Марко, да направим?
А Марко му потийо говори:
- Хабер прати на църну арапину
да почека неделицу време,
да почака мънинку Марию,
да подготви тия бели дари,
па тогая арап да си дойде
да си вземе мънинку Марию.
Хабер прати царя от Стамбула:
"Чуеш мене, Църна Арапино,
че почекаш мъничку Марию,
че почакаш неделицу време,
да подготви тия бели дари,
па тогая за нея че дойдеш."
Що ми беше Църна Арапина,
писмо пише цару от Стамбула:
- Не ю чекам ни три дъна време,
а то нели неделицу време.
Па си тъгай царя на Марка говори:
- Чуеш мене, Марко Кралевике,
мож ли сега арап да погубиш?
А па Марко на царя говори:
- Я ми додай дърво вирегало.
Ка му даде дърво вирегало,
дърво стиска Марко Кралевике,
две капки воду му капнало.
Па си Марко тъгай на царя говори:
- Чуеш мене, царе от Стамбула,
сега можем с арап мегдан да си делим.
Чуеш мене, царе от Стамбула,
я си прати два бързи телала
да окаю редом по чаршию,
да окаю и да сопщаваю,
да не би се некой уплашило,
я че окам коня Шарколию
да га видим куде е и що е.
Що ми беше Марко Кралевике,
леко свирну, Бог да га убие,
све ми куле из темел паднали,
девет буле тежке су избиле.
Ка повтори Марко Кралевике,
от чаршию стоке у море ойдоше.
Що ми беше конче Шарколия,
оно е седело на едну градину,
седело и воду е вадило
и градину оно поливало.
Кьига дочу Марка Кралевике,
конче бърже ремици покиде
и на свирку направо отиде,
та отиде при Марка Кралевике.
Ка отиде конче Шарколия,
що че види Марко Кралевиче?
Конче му е млого ислабело
и не може с нега мегдан да си дели.
Па си Марко на царя говори:
- Чуеш мене, царе от Стамбула,
че ми дадеш зоба оризова,
и че седим още неделицу време
да си конче я ле позазобим,
че ми дадеш девет бъчве вино,
да заузнем конче Шарколию.
Що ми беше царя от Стамбула,
све е дало, що е Марко посакало.
Па си Мтрко конче позазоби,
он га зоби зоба оризова
и га пои вино тройогодско.
Де га чува Марко Кралевиче,
чувал га е неделицу време
и оно се конче поправило,
па си Марко гъгай на цяра говори:
- Чуеш мене, царе от Стамбула,
че си сопщиш църну арапину
он да дойде за малку Марию.
Немой, царе, кавгу да направим,
а он си е върли кавгалия,
с добро нега ти че да си държиш,
нещо лошо да си не направи -
тува су ми тесни сокачине,
нема дека саблю да завъртим,
нема дека боздуган да хвърлим,
нема дека Шарка да разиграм.
Я че идем доле на друми и раздруми,
тамо има широка механа,
я че нега тамо да га чекам.
Ка се върне Църна Арапина,
я че с нега лесно да се справим,
че ти върнем мънинку Марию.
Па се качи Марко Кралевиче,
па се качи коню на рамена,
та си ойде в широке механе,
та си върза конче за портете,
па увлезе в широка механа,
та си седи, та си вино пие;
он си пие и конче си пои.
Що си беше царя от Стамбула
он сопщава църни арапину
да си дойде с китени сватове.
Що ми беше Църна Арапина,
скоро бърже сватове събира,
па е пошъл при цар от Стамбула,
он че иде за маленку Марию.
Кьига стиже до големя града,
па си вика два бързи телала,
всичке кръчме они да затворе,
да не смее никой кръчму да отвори.
Па викнуше два бързи телала,
ем викаю, ем па сопщаваю,
всички кръчми они да затворе,
скоро бърже той млади кръчмаре.
Всички кръчми они затворили,
саде Марко кръчму не затвара
и кръмарю Марко дума:
- Чуеш мене, ти млади кръчмарко,
тамо, дека Марко пие и конче му,
и конче му бърза Шарколия,
тамо в кръчму затвор не бидуе,
за све Марко с главу отговаря.
Отишъл е Църна Арапина,
отишъл е цару на дворове,
лепо ги царък посретнуло,
кони вача, у яхъри води,
а па свати у честне трапезе.
Що би закон они прекарали,
дойде време булка дари да си дари,
дари да си дари и да си ю воде.
Траже булку, булка нигде нема...
Мънинка Мария от дом е бегала,
бегала от църну арапину,
бегала по равни раздруме,
ем си бега, ем си дребни сълзи рони.
А на порте Марко коня пои,
коня пои с тава руйно вино
и съгледа мънинка Мария,
па си дума мънинку Марию:
- Чуеш мене, прелепо девойче,
що си бегаш и си дребни сълзе рониш?
Дал бащу изгуби, ил юнак те гони?
А що беше мънинка Мария,
она Марку думу проговаря:
- Чуеш мене, непознат делийо,
ни бащу си съм си изгубила,
ни па майкю, ни юнак ме гони,
ала Църна Арапина днеска
за мен дойде, Бог да га убие,
да ме води либе да му будем.
Бог да бие Марка Кралевиче,
он излъга, арап че погуби,
а па днеска Марко избегало,
избегяло от стра' пред арапа.
Сега бегам къмто Бело море,
да се хвърлим в тава Бело море,
да ме яде църна риба-кита,
ега било за душу на Марка!
Тъгай Марко под мустак се смее
и си дума мънинки Марии:
- Чуеш мене, мънинка девойкьо,
не кълни ме, лудо, не губи ме,
я съм тава Марко Кралевике.
Не съм бегал, ни съм се уплашил,
ала тува арап че пресречам.
У град сокачине су въстесне,
нема дека саблю да размаам,
нема дека боздуган да хвърлим,
нема лека Шарца да разиграм.
Те тава съм на бащу ти рекъл,
а па тизе план че ми развалиш.
Скоро бърже назад се поврачай,
додек арап не се е разсърдил,
додек не е чудо изнаправил!
Повърна се трагом мънинка Мария,
повърна се у Стамбула града.
Тамън уядил се Църна Арапина,
тамън свати дидза, золум да си прави,
золум да си прави, робе да си вача,
те ти мънинка Мария дар износи,
дар износи, дари дава на арапа,
на арапа и на сви сватове;
сви сватове оно обдарило,
обдарило кума и старойкю,
а най-вече млади младоженю.
Що си беше мънинка Мария,
предаде ю царе от Стамбула,
предаде ю църну арапину.
Не би млого, ни пай малко,
па тръгоше китени сватове,
та стигоше друме и раздруме.
Най-напред си върви кумък и старойкя,
а по ни - млади младоженя.
Па минуше на друм покре кръчму,
све су кръчме изпозатворене,
саде кръчма на друм отворена.
Умисли се Църна Арапина,
умисли се и се па усъмни,
дека тамо има некой юначина.
Веднъг арап слуге си изпрача
да си вану кръчмар и делию,
да ги воде веднъг ле при него.
Увлезоше слуге у хладну механу,
юже ваде Марка да връзую,
Марко маха, глави им изреза,
па тъгай се коню мета на гърбину
и излази на друм на раздруме,
излази на кръс на разкръсье,
излази пред църну арапину.
Кьига Марко на друми застанало,
па извади тая остра сабля,
що е сабля на дванайсе зглоба,
що се вие и у джеп се крие,
опа си Марко тъгай на сватове дума:
- Чуйте мене, китени сватове,
оставяйте дари, що су ви дарили,
ако ли не, глави че ви падну -
нече глави да си изнесете.
Що ми беше кумък и сгаройкя,
они най-напред су дари остаили,
па по ни су китени сватове,
и они си дари остаише,
сви сватове они заминуше;
най-после е остал Църна Арапина,
де остало с мънинка Мария.
Па си Марко на арапин дума:
- Чуеш мене, Църна Арапино,
я си додай, що те дар дарили,
ако ли не, главу че ти режем.
Лудо ли си, младо да загинеш!
Бог да бие църну арапину!
Проговаря Църна Арапина:
- Чуеш мене, Марко Кралевике,
главу давам, дар си па не давам!
Бог да бие Марко Кралевике.
Млого се е оно разсърдило.
Ка откачи лъка боздугана,
па оно си на арап говори:
- Чуеш мене, Църна Арапино,
я застани мене на белеге.
Нема куде Църна Арапина,
нема куде, на белег застану.
Най-напред че хвърля Църна Арапина.
Хвърли бърже Църна Арапина,
хвърли бърже, Бог да га убие,
хвърли силом и улучи Марка,
ала Марко боздуган улови,
кьико ка великденско ми яйце.
Сега че па Марко да си хвърля.
Бог да бие Марка Кралевиче!
Лъко маши, а тежко удари,
та удари църну арапину,
удари у живете плече.
Тамън арап наземи да падне,
ала веднъг Марко га дочека,
та увати църну арапину,
та му нему главу отрезало,
така Марко арап погубило.
Бог да бие Марка Кралевиче,
дар товари Шарка добра коня,
па си върна мънинку Марию,
та отведе цару на дворове.
Отдалек га царя съгледало
и видело, дека води мънинку Марию.
Отвара му порте на широко
и дочека Марко Кралевиче.
Поклон прави Марка Кралевичу,
поклон прави царя от Стамбула,
па га води у хладне одае,
де си води Марка Кралевике,
па му слага тава руйно вино,
Проговаря царя от Стамбула:
- Чуеш мене, Марко Кралевике,
очеш мене зетък да ми станеш,
да си вземеш мънинка Мария?
Ала Марко тъгай проговяра:
- Чуеш мене, царе от Стамбула,
не си сакам мънинка Мария,
но си сакам тебе да услужим,
нечем нищо дари да ме дариш.
Що ми беше царица Елена,
подари га той златна трапеза,
ка вечера Марко Кралевике,
ка вечера, она да му свети.
Яши коня Марко Кралевике,
та си ойде на свои дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020