* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Още Марко кости не отморил
от проклета арапска тевница
у Прилеп му първо писмо дойде,
първо писмо от честита царя:
- Ой те тебе, Марко, добър юнак,
налете ни Църна арапина,
налете ни страшна грозотия.
Та изградил кули покрай море
и ми пише за Айкуна млада,
да я нему за либе дадеме!
Ако можеш нея да избавиш,
цар ти дава три коня арапски
с три товари злато немерено
и ти давам в Прилеп да кралюеш,
а царица прескъпа трапеза,
обнизана с безцено каменье,
да ти светя, Марко, срединощи,
срединощи като бело пладне!
Па си Марко него не послуша,
у Прилепа второ писмо дойде,
царица му второ писмо пише:
- Ой те тебе, Марко, добър юнак,
цар ти дава три коня арапски
с три товара злато немерено
и ти дава в Прилеп да кралюеш;
я ти давам прескапа трапеза,
обнизана с безцено каменье,
да ти светя, Марко, срединощи,
срединощи като бело пладне;
и ти давам още три товара,
три товара злато немерено,
и ти давам пръстен с безцен камен
да ти свети, Марко, срединощи,
срединощи като ясно слънце,
само, Марко, Айкуна д'избавиш!
Па и нея Марко не послуша,
а Айкуна златно перо взема,
та се с перо у лице убоде,
от лице у ясна кръв покапа.
Та сос кръв му трето писмо пише:
- Чуеш мене, побратиме Марко,
цар ти дава три коня арапски
с три товара злато немерено,
немерено злато, неброено,
и ти дава в Прилеп да кралюеш;
а царица прескъпа трапеза,
обнизана с безцено каменье,
да ти светя, Марко, срединощи,
срединощи като бело пладне,
и ти дава пръстен с безцен камен
да ти свети, Марко, срединощи,
срединощи като ясно слънце,
я ти давам от злато кошуля,
злато ткана и от злато лена,
па ако ти тоя дар не стига,
може и мен за либе да вземеш!
Па и нея Марко не послуша.
А що беше Айкуна девойка,
па си ойде към синьо езер,
на водица потийо говори:
- Ой, водице, ой, мила сестрице,
прегърни ме, сестро, упази ме
от арапин страшна грозотия!
Ти, водице, сал ми ти остана
да си найдеш мене на неволя!
Имах вяра у Маркоте юнак,
ала, сестро, и той ме забрави!
Тамън това она продумала
и отгоре Марко приближава
на езеро кон да си напои,
на девокья потийо говори:
- Таком бога, Айкуне девойке,
ай си иди дома на дворове,
и да кажеш на цар и царица,
че отседнем доле под селото,
под селото у ан Куршумлия.
Ка арапин за тебека дойде,
че са тесни стамболски сокаци,
нема къде кон да разиграем,
нема къде сабя да замахам.
Я че седим доле под селото,
да ми прати убава вечера,
саде малко вино да не прата,
да не би ме жаден оставили!
Па отседна доле под селото,
па си ойде Айкуна девойка,
та казала на цар и царица.
Па пратиле долу под селото,
под селото у хан Куршумлия,
пратиле му предобра вечера,
пратиле му девет бъчви вино,
да не би го жаден оставили!
Кога било утрина зарано
анджия си на Маркоте дума:
- Таком бога, Марко, добър юнак,
я излази, Марко, добър юнак,
да затворим порти подковани,
че арапин за девокья иде,
да ми двори пакост не направи!
Я Марко му потийо говори:
- Ако нещо пакост ти направи -
я го плащам тройно и четворно!
Ка арапин за девойка дойде,
ка си ойде у Стамбола града,
арно са ги у двори сретнали.
Ка пойдоха дома да си ида,
ка ойдоха доле под селото,
начека ги Марко добър юнак,
та ги погна Марко добър юнак.
Кръв се лее по поле зелено,
Марко бие, никого не жали,
та погуби Църна арапина
и повърна Айкуна девойка,
повърна я дома на дворове.
Цар му даде три коня арапски
с три товари злато немерено,
немерено, злато неброено,
и му даде в Прилеп да кралюва,
а царица прескапа трапеза,
обнизана с безцено каменье,
да му свети Марко срединощи,
срединощи като бело пладне,
и му даде пръстен с безцен камен
да му свети Марко срединощи,
срединощи като ясно слънце.
Я Айкуна на Маркоте дава,
Марко дава от злато кошуля,
злато ткана и от злато лена!
Собра Марко прескъпи дарове,
па си ойде дома на дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020