* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Бре, къде кье чудо кье чудо да гледаме,
чудо да гледаме о града Прилепа
с онойга Кралевики Марко.
Три книги на Марко допаднали.
Първа книга от града Радомира,
от оная сирота влахина,
книга пратила и в нея писува:
"Да дойдеш, Марко, кума да ми бидеш,
кум да ми бидеш, дете да ми кръстиш!"
Втора книга от града Ривака,
от Ривака, от краля Ривачки, -
калесва го на сватба да иде,
на сватба да иде, син да му венче.
Трекя книга му е допаднала,
допаднала от града Стамбола,
от онойго цар султан Мурад -
да иде земя да му отима,
земя да отима от църни арапе.
Марко книги гледа и се чуди,
чуди се и на макя си казува:
- Мале мила, що си ме родила,
три книги ми са допаднали.
Първа ми е от града Радомира,
от града Радомира, от сирота влахина -
да ида, дете да й кръстя.
Втора книга от града Ривака,
от онойго краля Ривачкия, -
калесува ме на сватба да ида,
на сватба да ида, син да му венчем.
Трекя книга ми е допаднала,
допаднала от града Стамбола,
от онойго цар султан Мурад -
кье се е султан Мурад научил,
научил, кье съм много юнак,
та ме вика земя да му отимам,
земя да отимам от църни арапе.
Кажи ми, мале, научи ме
дека по-напред да ида?!
Макя на Марко казува:
- Сине мили, Кралевике Марко,
немой на царя дума повръща,
царска се дума назад не връща;
царя ле те калесва, код цар иди,
царя къде те прати, там к' идеш!
Стана си Кралевики Марко,
та си оседла коня Шарка-добра
и си взема сабля, боздугана,
та си отиде у града Стамбола,
код онойго цар султан Мурад.
Марко се на царя поклони
и му тийом вели-говори:
- Защо ме викаш, царю господарю, -
дали викаш да ме губиш,
или некъде далек да ме пратиш?
Тога рече цар султан Мурад:
- Чуеш ли ме, Кралевики Марко,
не те викам да те губя,
ами кье те пратя арапи да гониш,
арапи да гониш, земя да ми отимаш!
Тога рече Кралевии Марко:
- Чуеш ли ме, царю господарю,
некю д' ида арапи да гоня,
арапи да гоня, земя да ти отимам;
язе некю кръв да проливам,
на тебе земя да ти отимам!
Тога се царя люто разсърди
и си Марко с колай препрати,
с колай препрати у Едрене града.
У Едрене си Марко от коня слезна,
от коня слезна, на кепенк седна;
току си седна, и в зандана падна,
оти беше кепенк слабо подпрен.
Марко си у зандана затвория,
а коня му во Филипе проводия.
Затвория Марко код ламя рамоядна,
дано си ламя Марко изеде;
Марко на ламя колено подаде,
ламя на Марко колено налапа;
тога си Марко ногата изправи
и на ламя устата разчекна.
Много беше юнак Марко Кралевики,
кога найдеше, много ядеше,
кога немаше, много търпеше;
юда-самовила му доносеше
на ден по поскора от небеса.
Седе Марко у тевна зандана
таман три години време,
та си Марко в немощ падна.
Кога са арапи наделели,
наделели арапи, насилели,
насилели в Стамбол да влезаа,
тога на царица се приказало -
кье кье има в нийно царство
един ристянин силен юнак,
име му е Кралевики Марко, -
той кье им царство от арапи отевне.
Тога си царя Марко изпусна,
Марко изпусна от тевна зандана,
та код царя Марко доведоя.
Царя на Марко вели-говори:
- Чуеш ли ме, Кралевики Марко,
ти си юнак, та много юнак,
слушай мене, земя ми отевни,
земя ми отевни от църни арапи!
А Марко на царя тийо говори:
- Ой ле царю, царю господарю,
ка кю д' ида, земя да отевна,
като три годин в зандана лежа, -
зандана ми е кости изпила,
та не мога бой да се бия!
Дай на мене три месеци време,
да се оправя, на себе да дойда!
Отиде Марко, на Тунджа се опита,
на Тунджа се опита, Тунджа да прерипи,
опита се Марко Тунджа да прерипи,
та код царя си тога отиде
и на царя си тийом говори:
- Ка кю я земя да ти отевна,
като ми нема коня Шара-Добра!
А царя на Марко вели-говори:
- Ой ле тизе, Кралевики Марко,
слези долу в царски яхъри,
та си избери кон за тебе!
Слезе Марко в царски яхъри,
в царски яхъри кон да си избира;
коне си Марко за опашки фаща,
кой ка потегли, на земята пада.
Отиде Марко код цар султан Мурад,
на та царя вели-говори:
- Ой ле царю, царю господарю,
нема за мене кон вов яхъри!
Я кье се изкача на високо тепе,
с уста кье свирна, кон кье ми дойде!
Изкачи се Марко на високо тепе,
с уста си свирна до више небо,
де го очу негова Шарка-добра
от Филибе града, дека вода вози;
ка го дочу негова Шарка-добра,
завчас код Марко си отиде.
Марко си хвана коня Шарка-добра,
та право код цар султан Мурад отиде
и на султана вели-говори:
- Ето ми моя коня Шарка-добра,
дай ми мухлет три месеци време
да ми се оправи моя Шарка-добра!
Даде му царя три месеци време,
храни Марко своя добра коня;
ага наближия три месеци време,
Марко си опита своя Шарка-добра -
тегли си Марко коня за опашка,
коня тегли, коня в земя пропада,
в земя пропада девет педи дибоко.
Па си храни Марко своя добра коня;
кога изминаа три месеци време,
втори пъкь си Марко коня опита -
тегли Марко коня за опашка,
той тегли, кон се не поклаща.
Тога Марко коня си оседла,
коня оседла, код царя отиде,
та на царя тийом говори:
- Ой ле царю, царю господарю,
дай ми сеа шейсе хиляи воскя,
тога бива азе арапи да гоня!
Марко му поиска шейе хиляди,
а царя му даде сто хиляди.
Стана Марко, воскята поведе
да си гони църни арапи,
да й гони през Пеперли планина.
Прегони й и заминая,
заминая през Пеперли планина.
Арапи бея взели петнаесе конаци,
Марко си й от арапи взема,
и още петнайсе от них отевна.
Назад се Марко с воскя повърна,
назад повърна, ках Стамбол да дойде.
Ка стъпия на тая Пеперли планина,
та найдоя тая чешма студена,
всичка воскя напреде върви,
напреде върви и вода пие;
кой ка се напие и замине,
а Марко най-отзади воскя чува.
Се се напия и подрум отидоя,
Марко най-отзади вода кье пие.
Кога нема, Марко много търпи,
кога найде, той много пие.
Наведе се Марко вода да пие,
наведе се и коня Шарка-добра;
ага Марко и коня вода пиея,
тога стигная кралюви девет сина
от краля, краля Юкански,
та си Кралевики Марко фаная,
бели му ръце наопъко вързая,
ръце му вързая, назад го върная,
та го откарая у града Юкана,
та го затвория у темна зандана;
та го държая три години време,
не му давая ни хлеб, ни манджа,
ни вода, ни вино червено;
не му давая ни премени,
ни свекя, ни кандило.
Седи Марко у тевна тевница,
а що бея до девет бракя,
до девет бракя кралюви синове,
тия имая една милна сестра,
милна сестра арапка девойка.
Арапка криома на Марко даваше,
даваше му ручок и вечеря,
ручок и вечеря, вино и ракия,
вино и ракия, свекя и кандило,
свекя и кандило и бела премена.
Три годин го гледа, храни, пои,
покара векье четвърта година.
Арапка покрай Марко се научи,
научи се бугарски да дума,
девойка много залиби Марка,
поиска девойка Марка да вземе.
Та го попита арапка девойка:
- Чуеш ли ме, Кралевики Марко,
я кю тебе лепо разпитам -
каил ле си за люба да ме вземеш,
я на тебе люба да ти бида,
а ти на мене сайбия да станеш?
А Марко на девойка говори:
- Чуеш ли ме, арапко девойко,
я съм каил тебе да те взема,
а ми ка кю те тебе взема,
като съм у зандана затворен?
А арапка на Марко говори:
- Тизе съде каил, Марко, падни,
я тебе от зандана кье пусна!
А Марко на арапка говори:
- Ами жива ли е коня Шарка-добра?
- Жива ти е коня Шарка-добра,
код моята коня е вързана,
и ситна детелина е хранена,
вечер и вутрина е зобена!
Тога й Марко вели-говори:
- Каил съм, девойко, кье те взема,
ами ка кье ние да бегаме,
да бегаме от твои девет бракя?
А девойка на Марко казуваше:
- Не бой се ти, Калевики Марко,
мои девет бракя на лов отидоя,
на лов отидоя с мой стари татко.
Падна Марко каил арапка да вземе,
и девойка го от зандана пусна,
та си Марко с премена нареди,
нареди го с господарски дрехи,
даде му леко оружье на ръце,
леко оружье - сабя, боздугана,
теслим му ги на ръце очини.
Па изведоя коня Шарка-добра
и за нея коня лястовица;
оседлая си коне, остегная,
и взея три товара имане, -
кье да бегат от бащини двори,
от бащини двори, от кралюви...
Избегная по поле широко,
вървели са по поле, бегали са,
бегали са три дни и три нощи,
току бегали и хич се не запирали.
Коне са се много изморили,
изморили, за трева изгладнели;
Марко си се назад обърна,
та арапка девойка погледна,
та й видя белото лице,
белото лице като черна главня.
Тога си се Марко досети,
и в ума си тийо проговори:
- Леле Боже, сполей ти на тебе,
какво кье водя тая арапка девойка,
арапка девойка по наша земя,
по наша земя, чиста Булгария!
Кой ка види, какво кье ми рече:
"За Марко нема бела булгарка,
а ми води църна арапка!"
Чуди се Марко ка от арапка да бега.
Тога Марко рече на арапка девойка:
- Чуеш ли ме мене, арапко девойко,
то стана три дни, ка бегаме,
три дни, ка бегаме, и три нощи,
конето ни гладни огладнея,
гладни огладнея и се умория!
Ай да слезнем, коне да пуснем,
коне да пуснем, ние да поспим!
Девойка си Марко послуша,
та си слезоя, коне пусная,
коне пусная трева да паса,
а тия си двама леко заспая.
Събуди се Марко и си тийо стана,
тийо стана, та си коня яхна,
да си бега юнашко бегане.
А що беше коня лястовица,
ле се научи с коня Шарка-добра,
кье три години наедно живели,
взе да цвили више до небеса.
Разбуди се арапка девойка,
по-скоро си коня хвана и яхна,
по дря отиде Марко да гони,
по диря го гони и го стигна.
Па вика арапка девойка:
- Бог те убил, Кралевики Марко,
що ме излъга, та ме от двори изведе,
а сега ме тука на друм оставяш!
Ка кю се я назад повърна
код моите девет бракя
и код мой стари татко, -
където ти, и я с тебе к' ида,
нема време назад да се върна!
Марко изтегли своя оостра сабя,
та на девойка глава отсече;
на девойка глава по земя рипаше
и със язико на Марко думаше:
- Бог те убил, Кралевики Марко,
що ме мене на правина погуби,
що ти тебе азе прегреших, -
арам да ти е що те поих и ханих,
поих и храних три годин време,
дано и тебе сабя съсече!
Отиде си Марко на своя града,
на своя града, града Прилепа,
у града Прилепа, на свои равни двори,
макя му излезе, та го посрещна:
- Добре ми дойде, Кралевики Марко,
къде се губиш, шест годин време,
тази е веке седма година,
къде ходиш, къде се губиш?!
А Марко на макя вели-говори:
- Мале ле мила, що си ме родила,
язе си, мале, тебе не слушах,
тебе не слушах, на царя дума повърнах;
та ме проводия у Едрене града,
и ме затвория у тевна зандана.
Лежах тамо до три годин време,
а кога арапето наелели,
наделели в Стамбол да влезая,
тога ме царя па повика,
та ме прати земя да му отимам,
земя да отимам от църни арапи.
А га се веки от бой връщах,
на връх Пеперли планина,
код оная чешма студена,
тамо мене арапе фаная,
арапи фаная и в Юкан откарая.
Там ме фърлия в темна зандана
и ме държая три годин време.
Там си имаше кралюва щерка,
кралюва щерка, арапка девойка,
тя ме хранеше, мамо, и поеше,
и ме отпусна от темна зандана,
отпусна ме и с нея бегахме.
Бегахме три дни и три нощи,
та се много, мале, изморихме,
конето гладни огланея,
а ние с девойка за сън ожаднехме.
Кога бегахме по поле широко,
тога й видех белото лице,
бело лице като черни главни,
я си се, мале, жално досетих, -
да а доведа тука, кье ми се смеят,
кье нема за Марко бела бугарка,
еми си води черна арапка...
За тава я, мале, я погубих,
кье нема кой срамо да ми носи.
Тога му рече старата му макя:
- Арам да ти е, що те е хранила,
що те е хранила и вино поила,
хранила и поила три годин време,
та отиде, сино, та я погуби!
Ако нефте за люба да я вземеш,
не може ли за сестра да я фанеш;
ако нефте за сестра да я фанеш,
не може ли за робиня да ти биде,
робиня да ни биде, измет да ти чини,
кье съм я стара остарела,
та не съм веке и кадър,
не съм кадър измет да ти чиня!
А тизе, синко, добро не позна,
добро не позна, та девойка погуби, -
голема си грешка, синко, направил,
ти от Бога прошка немаш,
грейовен кье, синко, да умреш,
тебе гроб не кье ти се знае!
Каквото те е девойка клела,
такова кье те, синко, достигне!
Н'истина така и станало, -
каквото го е девойка клела,
такова го от Бога стегнало!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020