* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Седна Марко с макя да вечеря
сува леба и люта пипера,
на вечера три писма получи,
та ги бързо юнак прочитало.
Стара макя на Марко говори:
- Чуеш ли ме, Марко мило дете,
откъде ти хабери пристигат?
А Марко си майци отговори:
- Чуеш ли ме, мила стара мале,
три ме краля от три страни канят.
Пръв ме кани кральо от Ърватско,
он ме кани кумък да му бъдем,
кум да бъдем, рожба да му кръстим;
втор ме кани кральо от Сърбия,
он ме кани кумък да му бъдем,
кум да бъдем, булка да му венчам;
ало трети цар е от Стамбола.
Слушай, мамо, царю що ми пише:
"Чуеш ли ме, мой посинче Марко,
ново зло ме у Стамбол налете:
Посили се арап прекоморец,
та ми иска Айкуна девокья,
он я иска либе да му буде.
Я га моли, мой посинче Марко,
да почека три седмици време,
а он нече ни дъна да чека.
Че те молим, мой посинче Марко,
ти да дойдеш у Стамбола града,
да отнемеш Айкуна от арап,
(*)
че ти дадем три коня арапски,
товарени три товара злато,
ни мерено, синко, ни броено."
А Марко му ответ не отвърна,
не се мина ни седмица време,
второ писмо царица му пише:
"Чуеш ли ме, мой посинче Марко,
цар ти дава три коня арапски,
товарени с три товара злато,
я че дадем от злато трапеза,
обнизана с безцено каменье,
да ти свети у сред полуночи,
у сред ночи као у ден пладне."
А Марко им ответ не отвръща.
А що беше царюва Айкуна,
она взема пусто златно перо,
убоде го у оба образа,
потекоха пусти черни кърви,
па от кърви писмо написала
и го прати по бързи телали.
Отидоха у Прилепа града,
дадоха го кралевики Марка;
гледа Марко Айкунино писмо,
а у писмо ето как му пише:
"Чуеш ли ме, драги побратиме,
цар ти дава три коня арапски,
товарени с три товара злато,
а царица от злато трапезу,
я че дадем от злато кошуля,
златоткана и от злато лена,
ако тебе дарък не достига,
можеш мене за либе да вземеш,
Само дойди у Стамбола града,
отнеми ме от черен арапин!"
А Марко си на телали дума:
- Идете си, три бързи телала,
кажете й да се не кахъри,
Бог е добър, он че й помогне!
Ойдоха си три бързи телала.
Отдалеч ги Айкуна съгледа,
а отблизо тихо ги попита:
- Дал че дойде побратимо Марко?
А телали Айкуни говоре:
- Нито писмо, нито дума даде,
само каза да се не кахъриш -
Бог е добър, он че ти помогне
и отнеме от черни арапи.
А що беше царюва Айкуна,
она взема було девоячко,
па отиде на Синьо езеро,
па се она на езеро моли:
- Е, водице, е, сестрице мила,
отнеми ме, сестро, прегърни ме,
отнеми ме от черни арапин.
Имах вяра у побратим Марка,
ала, сестро, и той ме забрави,
и за мене нищо не направи!
А Марко е у Стамбол пристигнал,
да си пои Шарца на езеро
и си дочу царюва Айкуна,
на Айкуна тихо проговори:
- Чуеш ли ме, царюва девокьо,
не се плачи от побратим Марка,
ето, я съм у Стамбол пристигнал,
че да кажеш на цар и царица
да ми пратат добра вечерица
под Стамбола у ан куршумлиа,
малко гозба, а повече вино!
А що беше царюва Айкуна
она ойде цару у дворове,
та казуе на цар и царица.
Изпратия Марку вечерица,
малко гозба, а повече вино.
Суноч пие кралевики Марко,
суноч пие вино с легенина,
полу пие кралевики Марко,
полу дава Шарца добра коня.
Кога беше рано у неделя
зададе се арап със сватове,
най-напреде черна арапина,
а по ньега до девет кочии,
по кочии три хиляди свата.
А що беше анджи куршумлия
на юнака тихо проговаря:
- Чуеш ли ме, непознат юначе,
я уведи коня у яхъри
да затворим порте позлатене,
ето иде арап за девокю,
да не би го нещо разсърдили,
да не би ми двори порушило!
Ала юнак на анджия дума:
- Къде пие юнак с коня вино,
там се порти никак не затварат!
Рипна Марко на нозе юначке,
та отвори порта до заднице
и си пие вино с легенина.
А що беше черна арапина
право кара на ан куршумлия.
Ка погледа вътре у механа,
у механа грозна юначина,
натрапил е вълча капатина,
облекъл е меча кожушина.
Уплаши се черна арапина,
ка засили тънка бедовина,
та у Стамбол калдърми покрути
и отиде цару у дворове.
Лепо ги е царо дочекало,
нахранило, още напоило,
и им даде Айкуна, девокья
осъм още други са вземали,
качиа ги у златна кочия.
Па тръгнаха из Стамбола града.
Изминаха край ан куршумлиа.
Ала Шарко на Марко продума:
- Чуеш ли ме, драги господарю,
изминаха арапски сватове,
отведоха царюва Айкуна!
А Марко си на нозе станало,
па си взема сабля дипленица,
заклопи я на ръка десница
и се върли Шарку на гърбина.
Па затепа арапски сватове.
Сече, бие, никого не жали,
не ги жали Марко, ни се шали,
та посече три хиляди свата.
Арапин се назад пообърна,
на юнака тихо проговори:
- Чуеш ли ме, грозна юначино,
що ми гониш китени сватове,
зер не видиш, да те Бог убие,
девет пъти тебе че прескокнем,
а и чеше, Бог да го убие!
Кога върна тънка бедовина,
а що беше Шарец от мегдана,
рипна Шарко, на дзадница стана,
та удари тънка бедовина,
девет метра назад я повърна,
виде арап, че Марко - по-юнак,
стана арап през поле да бега,
а Шарко си Марка проговаря:
- Чуеш ли ме, драги господару,
я си върляй тешка топузина,
че побегни черна арапина.
Марко върли тешка топузина,
та удари арап по гърбина,
арап паде и Марко припаде,
та отреза ньему черна глава,
и се върна до девет кочие...
Сви стамболци на саир излезли,
всички Марко поклон направиха,
цар го чека на диван високи,
та го пои три недели време
и му даде три коня арапски
товарени с три товара злато,
немерено злато, ни броено;
а царица - от злато трапеза
да му свети у сред полуночи,
у сред ночи като у дън пладне;
а Айкуна - от злато кошуля,
златоткана и от злато лена,
и си Марко за Прилеп отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020