* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Седнал ми е Църна Арапина,
седнал ми е под Стамбола града,
ми заправил една лепа кула,
плочи тура от кара-грошеве,
клинци тура от жута дуката,
ал' лепа кула я направи,
а я посла свила ю кадифе,
ал' низ кула сам се разговара
И люта клетва кула я прокълнува:
- Да би, куло, пуста останала,
дилми немам верна либа.
Ако Бог да и срекя юнашка,
я кье идам ю Стамбола града,
за да я свършам царювата кьерка!
Како Арап ми подума,
вистина така ми с нанравил.
Абер прати цару Баязиду:
- Да ми дадеш твоята мила кьерка!
Ал царот у неволю падна.
Той ми пущи три млади теляли:
- Кой се найде юнак над юнака,
да ми отме моя мила кьерка,
кье му дадам три товара благо!
Ала нема юнак да изскочи.
Сън сънила царювата кьерка,
на сън дошол Марко от Прилеп,
дошол ми е со коня Шарцанога,
той кье може тебе да те отме.
Кога било утру на изутру,
се разбуди царювата кьерка,
па кажуе своя стара майка:
- Сън си съниф Марка Кралевича,
той кье може мене да ме отме,
да не ме даде мене Църна Арапина.
На царица цара му кажуе:
- Юнак има ую Прилепа града,
име му е Марко Кралевич,
той кье може кьерка да откупи,
той кье може Арап да погуби.
Цар си пиша една бела книга,
та си вика силен татарин,
па го пракя на Прилепа града:
- Иди, татар, на Прилепа града,
книга дай му Марка Кралевича!
Книга чита Марко Кралевич:
"Да ме чуеш, Марко от Прилепа,
ако знаеш за Бога светога,
да ми отмеш моя мила кьерка,
да ми отмеш от Църна Арапина!"
Кье ти дадам три товара благо,
кье те поям за неделя дена,
кье те храням овни най-дебели,
кье те поям тригодишно вино.
Али Марко нищо не отговори,
само кажа на силен татарин:
- Айде иди, я не ти довогям!
А татарин бърго абер носи,
го пречека цар Баязид:
- И що ми Марко тебе отговори?
А татарин нему тогай отговори:
- Не ти иде Марко от Прилепа!
Па ми слуша младата царица,
жално падна, защо не довогя,
книга зеде, сама записала:
"Дал ме чуеш, Марко от Прилепа,
ти се молям тебе до колене,
да ми дойдеш у Стамбола града,
да ми отмеш моя мила кьерка!
Кье ти дадам шест товара благо,
кье те поям две недели дана,
кье те ранам овни най-дебели,
кье те поям тригодишно вино!"
Бърго вика силен татарин:
- Книгу дай му Марку Кралевича!
Книгу зеде силен Татарин,
па отнесе Марку у Прилепа града,
книгу даде Марку Кралевича,
али книга Марко отговори,
книга чита Марко Кралевич,
риджа му нейке да помоле,
па говори силен татарин:
- Ай ходи си от кай си дошел!
Я нейдам за шест товара благо.
А татарин бърго зима книга,
носи на Стамбола града,
даде книга да читат,
па си носи на младата царица.
Кога зеде младата царица,
книга чита - сълзи рони,
риджа нейке царица да пройде.
Ми дочула нейзината кьерка,
како риджа Марко не приима,
сама пише младата девойка:
"Чуеш ли ме, Марко от Прилепа,
ако мислиш за Бога милога,
немой мене Арапин да дадеш!
Кье те знаям от брат за више,
да не ме дадеш на църни Арапин!
Благо имам до девет товара,
Кье те поям за три недели дана,
кье те ранам овни най-дебели,
кье те поям вино тригодишно,
кье ти дадам девет бохчалъка!
Бърго търча силен татарин,
бърго търча на Прилепа града,
та ми носи тая бела книга,
па я даде Марку на колено.
Ми отвори Марко бела книга,
кога книга Марко ми отвори,
зговом Марко ми се насмея
и сам Марко тогай отговори:
- Хайде иди си, силен татарин.
али "ке идам", али "ке нейдам"!
Силен татарин нищо не разобра.
Татарин из порти излезе,
а Марко стана Шарца коня,
си облече кюрк вучовина
и на глава калпак вучовина;
си наточи тулумина вино,
па обеси коня лева страна,
друга страна тежка боздугана,
да не се криви ни тамо, ни овамо,
право тръгна Стамбола града.
Било време више наближило,
ден влага Марко Кралевич,
ден влага у Стамбола града.
Утре кье дойде църен Арапин,
кье дойде денюм на икиндия,
кье ми дойде со китени сватови,
Марко Кралевич у ладна механа,
па узвикна млади механджия:
- Дал ме чуеш, млади механджия,
имаш ли вино тригодишно?
Механджия му отговора:
- Дал' ме чуеш, млади войводо,
вино имам, колко ти с драго!
Още дума не ми издумал,
телал викна из бела чаршия:
- Утре рано све чаршия да се затвори,
кье довогят три хиляди сватове,
сватови - све църни арапи!
Кога било утре на утрина
зеде коня на ладни азмаци,
тука найде хубава девойка,
плаче драга на студени азмаци,
сама плаче сама отговора:
- Мое лице, водо, ти кье полюбиш!
Али Марко девойка я погледна,
и Марко се тогай отговори:
- Що ми плачеш, хубава девойко?
Тогай девойка Марко отговори:
- Мене посврши църн Арапин;
я не давам мое бело лице,
я не давам Арап да го люби!
Книга пишаф - Марка го помолиф,
ами Марко молба не приима,
голем бакшиш кье го подарам,
ами Марко бакшиш не приима...
Сама жива у вода кье се удавам,
не идам за Църна Арапина!
Тогай Марко нея й отговори:
- Я сум Марко, хубава девойка!
Дробни сълзи дръка (до ръка) порони,
али не си Марко от Прилепа,
прийде она да полюби,
али Марко ръка не даде:
- Ай ходи си, царюва девойко,
кье ми дойдат китени сватови,
от Стамбола надвор не пущам.
Иди ти у таткови дворови,
и немой мене да ме кажеш,
дека овде сум си дошол!
Ти да кажеш: "За него късмет било, кье идам!"
Си се врати у рамни дворови,
Марко коня зеде, дойде у механа.
Механджия милно Марка му се моли:
- Брате мили, незнайно войводо,
све чаршия ми се затвори,
немой мене млади да погинем,
механа да си затворам!
Али Марко изан не му дава:
- Нека седи механа отворена;
сакам да видам, кой юнак кье дойде.
Ал механджия без памет остана.
Пристигнава китени сватови,
ми влегова у Стамбола града,
све чаршия била затворена,
нигде човек нема да се види.
Кай що беше Марко кондисал, -
тая механа ми беше отворена.
Ми влегова три хиляди сватове,
право търчат у царюви дворови,
ми зедова хубава девойка.
Кога виде църн Аранин -
све чаршия беше затворена.
Фала Богу за чудо големо,
на сватови Арап отговори:
- Чекай да видам овая ладна механа,
дали е некой много юнак,
дали е много будала!?
А сватови отговорива:
- Дали не чуеш, млади младоженя,
немой тука ти да се вракяш,
тука сме видели еден добър кон,
требе тука да има некой добър юнак!
Али Арап никого не слуша,
право тегне у ладна механа,
а Марко се коня на раменя хвърли,
и Марко се тогай огласи:
- Чуеш ли, църн Арапин,
дал не знаиш Марка Кралевича,
че ва кьерка сакаш да я вземеш?
Тогай викна църн Арапин:
- Бог те убил, Марко пияница,
ако стегнам коня бедевия
три пути кье те прерипам!
Ал Марко тога отговори:
- До денеска Марко не се вратил;
ако Бог да и срекя юнашка,
кье познаеш юнак како бива!
Тогай ми се Арап налути
и навистина стегна коня бедевия,
сакаше да го прерипа.
Се изправи Шарца на две ноги,
та я фати тънка бедевия,
и преяде десното й уво...
Кога летна тънка бедевия,
люто бега по бела чаршия,
али Марко по него (се) пущи
и завърти лека боздугана,
го удари църна Арапина.
Си рипна тогай Марко от коня,
му пресече глава до рамена.
Кога видова китени сватови
Младоженя погина,
страшно они ми се уплашива.
Али търгна Марко сабя колочлия,
па ми сече све църни арапи,
ал невеста сама остана,
а сватови кой како можеше.
И вракя кочия Марко со хубава невеста,
па отера у царюви дворови.
Кога го виде цар Баязид,
кога виде стара и майка,
(...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020