* * *

Марко погубва Черен Арапин, който иска царската дъщеря за жена

Зажени се сръбски цар Стефане,
отдалеко мома запросило,
отдалеко мома затъкмило,
отдалеко от Будина града.
Па изпрати Тодор везира
да му иска Айкуну девойку.
Па отиде Тодоре везире
да му иска Айкуну девойку;
па га пита цара от Будина:
- Фала тебе, Тодоре везире,
откуде те тебе господ носи?
Па говори Тодоре везире:
- Изпрати ме сръбски цар Стефане
да му дадеш Айкуну девойку,
да му буде царица у Сърбия,
па да шета по сръбските земне.
Ако ти му Айкуну не дадеш,
он на тебе война че обяви!
Па говори от Будима цара:
- Че ти дадем Айкуну девойку,
но че чекаш три недели време
да приготви тиа тънки дари.
Да доведе сръбски цар Стефане,
да доведе три хиляди свата,
ей сватове сас кони че бъдат,
а коните бели че да бъдат,
всеки сватак по байрак че носи!
Па се връща Тодоре везире,
и казуе на цара Стефана:
- Фала тебе, сръбски цар Стефане,
че ти даде цара от Будима,
че ти даде Айкуну девойку,
но че чекаш три недели време
да приготви тиа тънки дари.
И да водиш три хиляди свата,
сви сватове със кони да бъдат,
и коните све бели да бъдат,
всеки сватак по байрак да носи!
Ка минаха три недели време
засъбира сръбски цар Стефане,
засъбира три хиляди свата,
сви сватове със кони да бъдат,
и коните све бели да бъдат,
всеки свата по байрак да носи.
Па тръгнаха у Будима града,
а що беше Стефанова майкя
писмо пише у връх у планине,
та го пише Милош чобанина,
и у писмо овака му пише:
- Е, Милоше, Милоше чобане,
бързай, брате, много сам си болна,
дано да ме у живота найдеш!
Па го тури орлица под крила,
па го прати у връх у планина.
Та се вие кръстата орлица,
па согледа кръстата орлица,
согледа я Милош чобанина,
па извика на негови слуги:
- Ой ви вие, мой верни слуги,
изнесете кръстати байрака,
побийте го на висока кула,
дано падне кръстата орлица!
Па побише тиа верни слуги,
па побише кръстата байрака,
побише го на висока кула.
Та си падна кръстата орлица,
та си падна на кръстат байрака,
изпод крило писмо изпушила.
Писмо чете Милош чобанина
и си вика нему верни слуги:
- Фала вамо, мои верни слуги,
изведете коня дебеляна,
турете му седло чемширово,
притегнете до девет колана
и десети ибришйм тканица,
турете му юзда бисерова!
Изнели са нему верни слуги,
извели са коня дебеляна,
турили му седло чемширово,
притегнали до девет колана,
а десети ибрашим тканица,
туриха му юзда бисерова.
И се качи Милош чобанина,
и се качи коню на рамена,
та отиде у сърбийска земя.
Ка погледна Милош чобанина,
ка погледна у равни дворове,
а сестра му по дворове шета!
Продумало Милош чобанина:
- Що ме лъжеш, моя мила сестро,
че си болна и че да ми умреш,
а ти здрава по дворове шеташ!
А она му потийом говори:
- Фала тебе, мой мили брате,
фала тебе, че си тука дошло!
Да си идеш, мой мили брате,
да си идеш укю у деверство.
Он отиде у Будина града
да си сака Айкуну девойку.
Бегай, бегай, брате, да ги стигнеш!
Па препусна Милош чобанина,
па препусна коня дебеляна.
Ка настигне китени сватове,
а Стефан си с нега шега бие:
- Ой те тебе, божа дервишино,
че ми дадеш твоя добра коня,
я че ти дадем моята коня!
Па говори Милош чобанина:
- Фала тебе, сръбски крал Стефане,
главу давам, коня си не давам!
Ка стигнаха у Будима града
затворени челични капии
да не може пиле да пролети,
а не ли пък човек да промине!
А що беше Милош чобанина,
па се върну малко по-назаде,
па прерипе челични капии,
та отвори сватове да влезнат.
А що беше цара от Будима
он измеша просо и бисера,
та посея по равни дворове,
па говори царя от Будима:
- Кой е юнак, юнак над юнаци
да одвои просо и бисера,
просо да си в леву страну сложи,
а бисера на десната страна!
Па не може никой от юнаци,
па не може бисер да собере.
А що беше Милош чобанина,
па собере све селски кокошки,
кокошки си просо изклюваха,
а Милош си бисера събира.
Па говори царя от Будима:
- Кой е юнак, юнак над юнаци
да увлезе у широки стаи,
да изведе Айкуну девойку!
Па увлезе Милош чобанина,
па увлезе у широки стаи.
А у стаю три девойке стою,
еднолики, едно пременени.
Та извади Милош чобанина,
та извади тая остра сабля
та я преку на колена тури.
Па извади злато и грошеве,
та си хвърли злато и грошеве,
пай говори Милош чобанина:
- Да коя е Айкуна девойка
да свий скути, да събере злато!
А коя се, море, друга пружи
обе руке ньой че да отрежем!
Обе крайни средню погледую
да свий скути, злато да събере.
Наведе се Айкуна девойка,
съви скути и злато събира,
събира си злато и грошеве.
И ю хваща Милош чобанина,
и ю хваща за левуту руку,
и ю води по шарене софре,
и ю дава сръбски цар Стефане!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020