* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Похвали се Филип юнак,
Филип юнак соколина,
соколина, маджарина,
у Филипа бяла града,
снощи вечер на трапези,
пред банове, пред кралеве,
пред попове, пред кметове,
пред своя си домовница,
че е юнак над юнаци -
погубил е седемдесет,
седемдесет баш-юнака!
Току останал един още,
един Марко Кралевичин, -
момче едно, а не юнак;
него няма да погуби,
да погуби, да затрие,
най ще него жив да хвати,
жив да хвати и зароби -
да му бъде младо робче,
да му мете равно двори,
да му носи студна вода,
да му бави мъжко дете,
да му шета на жена му!
Де го чули и зачули
диви вили самовили,
Марку мили посестрими,
па фръкнаха и кацнаха
на Марково равно двори.
Марко седи на чардаци,
у ръце му мярна чаша;
чаша държи, а не мижи,
гледа Марко на широко,
мисли Марко на дълбоко.
Отговарят диви вили,
диви вили самодиви:
- Ой те тебе, побратиме,
побратиме, кралев Марко,
та що сме ти глас донели
от Филипа бяла града!
Похвали се Филип юнак
снощи вечер на трапези,
пред банове, пред кралеве,
пред попове, пред кметове,
пред своя си домовница,
че е юнак над юнаци -
погубил е седемдесет,
седемдесет баш-юнака!
Току останал един още,
един Марко Кралевичин, -
момче едно, а не юнак;
тебе няма да погуби,
да погуби, да затрие,
най ще тебе жив да хвати -
да му метеш равно двори,
да му носиш студна вода,
да му бавиш мъжко дете,
да му шеташ на жена му!
Каил си, Марко, братко,
тъй да думат зарад тебе;
ние хеле не сме каил!
Как ги дочу кралев Марко,
докривя му, домъчня му;
сложи чашка недопита,
стана скоро, та се стегна,
та се стегна и обръжи.
Обръжва се и си мисли,
мисли Марко, с ум е бие
кое конче да възседне...
Да възседне бързо конче,
бързо конче, вихроходче,
вихроходче бързо ходи,
скоро щ' иде и ще дойде;
но не знае вихроходче,
вихроходче, харно конче
вода да си гази,
Дунав да преплува...
Смисли Марко и намисли,
та оседла врано конче,
врано конче газибарче,
оседла го, обюзда го,
изведе го, възседна го,
взе сулица у десница,
а топузът у левица.
Пусна конче в равно поле,
прах се вдигна в синьо небе,
съзряха го от Дунава,
от Дунава резаджии.
Отговарят резаджии:
- Ой ви вази, гемиджии,
видите ли равно поле,
в равно поле баш-делия,
баш делия и гидия,
та гидия и незнайна;
капа му се надвесила
над негови черни очи,
като мъгла над планина;
кончето му препуснало
като вихър в равно поле!
Нагответе гемиите,
кога стигне, пренесте го,
пренесте го през Дунава,
ала не му ха ищете;
ако самси че покани,
и покани, и помоли,
тъй вземете, що ви дава!
Издумаха резаджии.
Ей че стигна кралев Марко,
и не влезе ув гемии,
най нагази белий Дунав,
белий Дунав, тихий Дунав,
нагази го, прецапа го
като някой малка бара,
та премина отвъд в Влашко,
отвъд в Влашко, Тарсиланско.
И си стигна рано-рано
у Филипа бяла града;
че отиде и похлопа
Филипови чимшир порти.
Обади се Филипица,
Филипица соколова,
и излезе да отвори.
Попита я кралев Марко:
- Ой те тебе, Филипице,
Филипова домовнице,
къде ти е Филип юнак?
Отговаря Филипица:
- Ой те тебе, харамийо,
харамийо, баш-делийо,
като питаш, да ти кажа!
Филип, юнак над юнаци,
отиде си на налбантче
да си кове врана коня,
че ще иде лов да лови,
лов да лови кралев Марка, -
да ми мете равни двори,
да ми носи студна вода,
да ми бави мъжко дете,
да ми шета той на мене!
Доядя го кралев Марка
и замахна да я шлевне,
(да си шлевне Филипица),
досегна я с малък пръстец,
удари я по устата,
че й изби до два зъба,
до два зъба, предни зъби.
Па й Марко крепко дума,
крепко дума и говори:
- Чева щеш се понадея,
Филипице соколинке,
да ти мета равно двори
кат' шегъртин заглавений,
да ти нося студна вода
като ратай надничарин,
да ти бавя мъжко дете,
да ти шетам аз на тебе
кат' робиня запленена?!
Ето аз съм кралев Марко,
най аз имам врано конче
да му шетам, да го гледам,
та другиму и не шетам -
за юнашство глава давам
и на жена роб не ставам!
Тъй да знаеш, Филипице,
Филипова домовнице, -
кат' си дойде Филип юнак,
да му кажеш да не ходи,
да не ходи да ме търси,
да ме търси надалеко, -
аз съм тука горе близо
на кръчмата, на новата;
да му кажеш там да дойде,
там да дойде, да ме найде.
Ако ище да се борим
кат' юнаци пехливани;
ако ище да се колим
кат' кръвници кръвопийци;
ако ище да се дружим
кат' връстници, равненици,
дето ходим, да се водим,
да ядеме, да пиеме
като верни побратими!...
Замина си кралев Марко,
и отиде на кръчмата,
на кръчмата, на новата;
върза конче пред кръчмата,
сам си влезе у кръчмата.
Завърна се Филип юнак
от налбантче у дома си,
че завари Филипица -
кърви плюе, сълзи рони.
Запита я Филип юнак:
- Ой те тебе, Филипице,
мила моя домовнице,
що е това днес от тебе,
дето не е не бивало,
не бивало, не ставало;
та що ми си пребледняла
кат' нов юнак в първа битка;
от що ми си уплашена,
уплашена, разплакана -
сълзи рониш и кръв плюеш? -
Майка ли те й погадила,
погадила, помъмрила;
братец ли се с тебе свади,
с тебе свади и удари? -
Кажи, дружке, недей плака!
Отговаря Филипица:
- Ой Филипе, стопанино,
стопанино, душманино,
що си седнал да ме питаш,
да ме питаш и разпитваш;
и питаш ме, и мириш ме
като някой стара баба -
ако ти си стара баба,
аз не съм ти малко дете!
Ти ли беше, дет' се хвалиш,
че си юнак над юнаци;
твойта хвалба де остана?!
Ил се хвалиш със юнашство
на ядене, на пиене,
и се хвалиш пред банове,
пред банове, пред кралеве,
пред кметове и пред попове?
Похвали се пред юнаци,
направи ги да почитат
и домът ти, и честта ти,
да не идват като чужди
на твоето равно дворе,
кога тебе дома няма!
Ти се каниш и заканяш
да си идеш лов да ловиш,
лов да ловиш кралев Марка;
добър юнак със канене,
по-добрият и неканен -
сам си дойде да те търси!...
Не стърпя(х) се да му кажа
ти как ми се снощи хвали,
най-замахна, удари ме,
удари ме по устата, -
удари ме с мален пръстец,
та ми изби до два зъба,
до два зъба, предни зъби.
Па замина и отиде
на кръчмата, на новата,
и заръча там да идеш,
там да идеш да го найдеш -
или двама да се бийте,
кат' два врага непримирни,
или двама да попийте
кат' два друга побратимни!
Люто пламна Филип юнак,
като зачу тези думи;
пусна конче, не го върза,
не подума, не наръча,
грабна сабя и си литна
към кръчмата, към новата.
Пред кръчмата Марковото,
Марковото врано конче,
кат' го видя, яно цвилна,
препречи се пред вратата,
с крака бие, не го пуща.
Обади се кралев Марко,
обади се от кръчмата
и на конче проговори:
- Пусни, конче, побратима,
побратима стар юнака,
нека доде да се видим,
да се видим и обидим -
ако му е да попием,
ето вино и ракия;
ако му е да се бием,
ей топуз и остра сабя,
и десница у юнака;
не е Марко да се връща
от пиене, от биене!
Марко дума, конче слуша,
конче слуша и послуша,
и си пусна стар юнака.
Марко дума, не издума,
ей че влезе Филип юнак
у кръчмата, у новата,
и навъсен, и намуен,
и над Марка топуз вие.
Марко седи и не става,
в ръка държи мерна чаша,
мерна чаша половяка,
половячка, пълна с вино.
Хвати Филип да го руга:
- Бре копиле, кралев Марко,
юнак ли си, дивак ли си,
ти що търсиш по къщята,
да се биеш със жените,
да ни плашиш и децата, -
това ли е твой юнашство?
Марко седи и не мърда,
помръдва му левий мустак...
Дума Филип, не издума
и замахна с тежък топуз,
тупна Марка по гърбина.
Най го Марко не угади,
на Филипа кротко дума:
- Не люти се, старий юнак,
не люти се, седни долу,
да се видим и обидим!
Филип Марка не послуша,
най повтори, та го тупна
по плещите между двете.
Сякаш Марка бълха щипна,
викна Марко по-височко:
- Мирен стой си, старий юнак,
кожухът ми не отупвай,
бълхите ми не разбуждай,
не ме струвай в грях да влзвам,
да срамотя стар юнака, -
седни долу да те служа
с една чаша руйно винце,
винцето е за стариго,
както либе за младиго;
седни първо на пиене,
има време за биене!
Що бе сърдит Филип юнак,
та си Марко не послуша,
най потрети и замахна,
тупна Марка по рамото,
по рамото, по десното,
та му трепна мярна чашка
и си проля руйно вино.
Пламна Марко, скочи горе
и замахна с мярна чаша,
та Филипа в чело хрясна;
малко го е Марко хряснал, -
капнаха му двете очи
като двенки гнили круши...
А Марко му говореше:
- Хей, Филипе маджарино,
ти ли с Марка ще се биеш,
ти ли Марка жив ще да хватиш?!
Тръпен Филип сабя тегли
и се впусна пак връх Марка.
Превари го кралев Марко,
от ръка му сабя сграби
и замахна, та със нея
удари го през рамото,
дзъкна сабя долу в подье, -
падна Филип на два трупа,
а подье се раззинало,
и то на две пресечено
девет педи на дълбоко...
Като видя кралев Марко,
почуди се и подума:
- Гледай сабя, гледай чудо,
добра сабя в лоши ръце,
а сега си в добри падна!
Викна Марко кръчмарина,
та му плати и наръча
да си каже Филипици, -
да не търси Филипица,
да не търси Филипова,
Филипова остра сабя,
що не й е за потреба!
А кога й син порасне,
нека иде да си търси
бащина си остра сабя!
Яхна Марко врана коня
и се върна в Прилеп града.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020