* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Похвалил са Филип Соколина,
този вечер и онзи ми вечер,
посред село, по среди черкови,
пред попове, по среди кметове -
че обидил всичката ми земя,
че изловил всичките юнаци,
изловил ги и ми ги изтрепал,
изтрепал ги, па изтрил ми ги.
Току оставил кралевичи Марко:
"Па и него жив ще го уловя.
ще го направа млада ми ратая,
ще го прата у мой равни двори,
да ми стане млада слугарина,
да ми носи студена водица,
студна вода с мала кобилица,
с мала кобилица, со малите котли,
дето сбират до триста ми оки;
дето къпе моя Филипица,
дето къпе нейно мъжко дете!"
Де го зачу Маркова сестрица,
сестрица Марку, вила-самовила,
че обади на Марка юнака:
- Вой те тебе, Марко, мили братко,
я ме питай ази да ти кажа,
що съм чула, чула и разбрала
този вечер посреди черкова
от Филипо, братко, Соколина,
пред попове, братко, пред кметове:
че си ходил по всичката земя,
че уловил всичките юнаци,
уловил ги и всичките изтрил,
току ми оставил Кралевича Марка,
па и него жив ще го улавя,
ще го прати у негови двори,
ще го прави млада слугарина,
да му носи студена водица,
студна вода с мала кобилица,
с мала кобилица, с малите котли,
дето сбират да триста ми оки
дето капе Филипица дети
нейно дети младо Маджаринче,
Маджаринче младо ми юначе.
Разсърди се Марко левен юнак,
изведе си та хранена коня,
па на сестра лепо отговаря:
- Вой те тебе, сестро Ангелина,
я подай ми златна боздугана
и подай ми тежка тупузина,
дето тегли до триста ми оки!
Че удари тупуз на рамена,
и забучи Марко боздугана,
че отиде Филица да търси.
Намери га татъка надолу,
татък долу во равното поле.
Конче йери Марко Кральовити,
конче йери и тупуз си хвърли,
тупуз хвърля до синьото небо,
и го лови сос левата ръка.
Съгледа го Филип Маджарина,
па возседна тая враня коня;
конче игра кам Марка юнака.
Отговаря Филип Маджарина:
- Вой те тебе, Марко Кралевитю,
вой те тебе, юнак над юнаци!
Я си хвърли тежка тупузина,
та си удри Филип Соколина!
Отговаря Марко Кралевити:
- Вой те тебе, Соколино,
дръж се, маре, на коня хранена, -
удряй море Кралевича Марка, -
не ще Марко напред да са бие!
Посегна си Филип Соколина,
да улови Кралевича Марка;
Марко дръпна златна боздугана,
и разигра коня Шарколия,
че си напна Марко Соколина, -
побегна ми Филип Соколино.
Марко хвърли тежка ми тупуза,
в тил удари Филипа юнака
изпърена му двети черни очи,
че капнаха като две череши,
и га заби девет боя в земя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020