* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

В това време се явил в Пловдив един Филип Маджар. Тоя Филип Маджар имал седем моми робини. Робовете се оплакали нему (на Крали Марко). Тогава той възседнал коня и отива в Пловдив. С коня хвръква у калето вътре и връзва коня на една круша. На Филип Маджар жена му се нарукала:

- Куче, - казва, - проклето, какво търсиш тука, та ми плашиш робините!

Тогава махнал с ръката и на Филип Маджар на жената й изхвръкнале зъбите. Тогава робините казали:

- Това мермерно корито, дето переме, Филип Маджар го вдига до коленете. Ти, - вика, - направи кабаат с жена му. Бе, юначе, махни се от тука, че ако дойде Филип Маджар!...

Тогава Марко ги вика да се махнат да опита. Той вдига коритото и го хвърля извън калето.

- Е, викат, ти можеш да се бориш с Филип Маджар.

Пък Филип Маджар бил на лов. Филип Маджар дошел и разбрал, че той е по-юнак от него. Тогава той казал да останат да лафуват, това било, онова било. На сутринта вика Марко:

- Филипе, я да се поразходим и я да науча твоята земя!

Станали, възседнали конете, пак Филип Маджар казал:

- Хвани ти от лева страна, а пък аз от десна да поразгледам!

И както тръгнали, Крали Марко махнал шашката и го пресекъл. Филип Маджар казал:

- А бе, ухапа ме бълха!

А Марко казал:

- А бе, бели град!

И той се накривил и паднал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020