* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седна Марко с макя да вечеря,
ем вечеря, ем се усмихнува.
Я макя му потийо говори:
- Дал' се смееш мене на старостта,
ил се смееш на блага вечеря?
Проговори Марко добър юнак:
- Ни се смеем на блага вечеря,
ни се смеем тебе на старостта,
но се смеем на Филип Маджарин.
Погубил е три хиляди войска,
сал остана троица да губи.
Първийо е Марко добър юнак,
вторийо е Груйо мало дете,
третийо е Кральо Шишманино.
Дали, мале, дома да го чекам,
яли, мале, на нодзе да идем?
Я макя му потийом говори:
- Боле, сино, на нодзе ми иди,
какво макя кърви че ти гледа,
какво макя кости че ти гази?
Па си яхна Марко добър юнак,
па си яхна таа врана коня,
па си ойде Филипово село,
кара коня на левата страна,
лева страна у леви сокаци.
Филипови порти яко лични,
дувари са с глави обнитени,
чардаци са с кърви замазани.
Па на конче Марко добър юнак,
па на конче потийом говори:
- Таком бога, конче шестокриле,
прехвърли ме през железни порти!
Прехвърли го конче шестокрило,
прехвърли го през железни порти.
Ка го виде Филип от чардаци,
па си фана Марко добър юнак,
изкачи го на високи чардак,
па си слезна долу у земници,
та наточи вино и ракия.
Филип пие, низ гърло го пуща,
Марко пие, низ пазухи пуща.
Упил се е Филип Маджарина;
па го фана Марко добър юнак,
отсече си Филипова глава.
Па си яхна Марко добър юнак,
па си яхна тая враня коня,
па си ойде дома на дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020