* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Вечера вечеря Кралевики Марко,
ем вечеря, ем се под мустак подсмива.
Догледа го старата му майка,
та на Марко си говори:
- Сино, мили Кралевики Марко,
вечера вечеряш и се подсмиваш;
дали се смееш на суха вечеря,
или на мене на старостта, -
кье съм стара остарела
и без зъби останала?!
А Марко на макя си говори:
- Мале мила, що си ме родила,
не се смея на суха вечеря,
вечеря е Господьова;
не се смея тебе на старости, -
млади сме, кье остарееме,
кье остарееме като тебе,
и без зъби кье останеме!
Ми се смея на Филип Маджарино,
кье е погубил седемдесе роби,
загубил е седемдесе робини,
има, мале, още три да губи -
да погуби Дойчин от Солуна -
да му вземе Тодора невеста,
да погуби Реля от Реля -
да му вземе Едренка невеста,
и мене, мале, да погуби,
язе, мале, невеста немам,
тебе, мале, стара, кьяе вземе,
стара тебе кье зароби,
на старо време измет да чиниш!
Та се, мале, това на Филип пресмивам...
Лесно, мале, той кье погуби,
кье погуби мене и Дойчин,
ама ка кье Релю да погуби,
като се бие с мъгли и облаци?!
Знаеш ли, мале, поммниш ли,
ага бехме четворица юнака, -
я, Милуш, Дойчин и Реля,
та ойдохме гости да гостуваме,
гости да гостуваме, пленство да плениме,
пленство да плениме, кяр да кяруваме
през морето у града Пройдура.
Излъга ни кралю Пройдурски,
та ни тури на занданска кепенка
да ни гости, вино да ни служи.
И ние, мале, на кепенци седнахме;
Бог да убие кралю Пройдурски,
мръдна и кепенка се отвори,
а ние в зандана паднахме,
та ни държа три години време.
А що беше Реля шестокриля,
кога беше на четвърта година,
Релю ни майсторски куртулиса, -
хвана мене от десната страна,
Дойчин хвана от левата страна,
та изхвръкна от тъмна зандана,
та със назе, мале, Реля падна,
падна, мале, в Солунско поле.
А ние Реля попитахме:
- Побратиме, Реля шестокрила,
дали ти много дотегнахме?
А Релю на нас кажуваше:
- Побратим Дойчин ми дотегна,
дотегна, колко лека боздугана,
а Марко - колко остра сабя!
Това се, мале, чудя на Филипа, -
ка кье Реля да погуби,
да му вземе Едренка невеста?!
Тебе, мале, кье попитам, -
тука ли Филип да чакам,
или код него да си ида?
Макя Марко си учеше:
- Сино, мили Кралевики Марко,
немой тука да дохожда,
кье кье тука кье се борите,
кой да гледа ваши кърви, -
ваши са кърви много люти,
та кье на къща сенкя нападне,
и кой на къща веке остане,
рахат в нея не кье има!
Боле тамо, код него иди!
Марко майка послуша,
стана, коня си оседла,
оседла си коня Шарка добра,
та си на Маджар отиде.
Замина през Маджар планина,
та спадна на река Ситница,
там найде седемдесе робини,
къде белят на тая бела плющия,
къде белят това църно платно,
да го напреяа бело да падне.
Марко на робини говори:
- Добро утро ви, седемдесе снахи,
седемдесе снахи, мои сестри!
- Дал ти Бог добро, чичо от незнайна!
Марко си робини попита:
- О, сестри, седемдесе робини,
чие е това платно, що белите?
А робини му право казуваха:
- Ой ле чичо, чичо от незнайна,
еле питаш, право кье ти кажем, -
Филипово е, пусто да остане!
Погубил е нашите сайбии,
та е назе Филип заробил,
назе заробил, назе попленил,
та ни е накарал да белиме,
да белиме това пусто платно,
църно е, бело да го направиме!
А Марко си па робини попита:
- Юнак ли е Филип Маджарина?
Робини на Марко казуваха::
- Юнак е, брайно, какво не е!
Видиш ли тая бела плющия, -
той я вдига коню до зенгия!
Тога Марко си на них говори:
- Чуйте мене, седемдесе снахи,
я търгнете седемдесе платна,
и язе да се поопитам
на тая бела плющия, -
дали кье мога и я да я вдигна,
и я да я вдигна като Филип!
Що беха седемдесе робини,
търгнаха си седемдесе платна;
и Марко се от кон наведе,
та си хвана тая бела плющия,
та я вдигна више спроти него,
та я удари о църна земя
и я разтроши на седемдесе,
на седемдесе малки парччета.
Викнаха робини, заплакаха:
- Леле, леле, чичо от незнайна,
оти ни напри тая пакост,
та ни потроши тая бела плющия,
- кье кье дойде Филип да види,
та кье назе млади да погуби!
А Марко си им тихо говори:
- Не бойте се, седемдесе снахи,
седемдесе снахи, мои сестри,
не бойте се и не плачете,
ами ми кажете дека седи,
дека седи Филип Маджарино!
Робини на Марко казуваха:
- Чуеш ли ни, чичо от незнайна,
негови са порти нишанлии,
бутай коня право по друма,
та кье влезеш в калето у Маджар;
като влезеш у тесни сокаци,
кье те срещне от десна страна,
от десна страна сребърни калдъръм,
на калдръмо железни капии,
на капии сребърни кръстове,
на кръстове безцени камъни,
и капии с чоха покриени,
и по калето от наши юнаци,
от наши юнаци глави наредени!
Бутна Марко, в калето влезе,
та си влезе Марко низ Маджар,
срещна го сребърни калдъръм,
на калдръмо железни капии,
на капии сребърни кръстове,
на кръстове безцени камъни;
и капии с чоха покриени,
и по калето глави наредени.
Викна Марко, порти почука,
нема никой порти да му отвори.
Тога се Марко люто разсърдди,
и си вдигна лека боздугана,
та си удари железна капия,
изкърти я сосе прагове,
паднаха порти в среди двори;
тога Марко коня си бутна,
коня си бутна, в двори влезна.
Гледа Марко налево, надесно,
загледа си Филипица млада,
къде седи под дърво кипариса,
та си везе на златен гергеф.
Марко на нея тихо говори:
- Добро утро, Филипице млада,
къде е побратимо Филип?
Дума ли камен, и тя да продума...
А Марко си па продума,
продума гръцки, арбанашки:
- Чуеш ли ме, коньо Шарка добра,
я вдигни свая десна нога,
та й удри златни гергефи,
та на Филипицца гергефи потроши!
Коня си вдигна десна нога,
та на Филипицца гергефи потроши.
Тога си Филипица продума:
- Бог те убил, коньо Шарка добра,
да би те псета изяли,
що напри тая щета голема,
та на мене гергефи потроши;
сайбия ти сабя пресекъл!
Тога се на Марко сърцце налюти,
и се Марко много разсърдди,
разсърди се, хатър му остана,
та си вдигна своя десна ръка,
та я удри с малкия пръст,
удри я по десни образи,
та й изкърти трийсет и два зъби,
та й се зъби изрониха,
изрониха, по скути паднаха...
Тога Филипица назад падна,
назад падна, в кърви потъна;
а Марко пресегна, та й взема,
та й взема от бело гърло,
взема й три върви жълтици.
Та се Марко назад завърна,
та на Филипица наръча:
- Чуеш ли ме, Филипице млада,
я кье ида на хладна механа;
кога дойде побратима Филип,
да му кажеш код мене да дойде,
да го служа една чаша вино, -
и той от зарар да закачи!
Бутна си Марко Шарка добра,
та си отиде на хладна механа,
върза коня за менджицки врата,
а Марко влезе у хладна механа,
та си седна вино да си пие.
Вино пие, на коня заръчува:
- Чуеш ли ме, коньо Шарка добра,
да не даваш пиле да прехвръкне,
камо ли човек да премине!
Седи си Марко и си вино пие...
Дойде си Филип Маджарино,
дойде си от гора зелена;
ка си види, кье му са порти поразени,
поразени порти, потрошени,
на среди двори порти паднали, -
ядовито Филип коня бутна,
коня бутна, в двори си влезна.
Видя си своя първа люба, -
първа люба в кърви останала;
триесе и два зъба потрошени,
потрошени, по скути паднали,
гергефи пред нея строшени...
Тога й рече Филип Маджарино:
- Мари любо, моя първа любо,
кой ти изрони зъби по скути,
и гергефи пред тебе потроши?
Тога рече Филипицца млада:
- Ой ле, Филип Маджарино,
дойде едно бесно куче,
та ни то порти потроши,
то мене с малкия пръст удри
и ми зъби по скути изрони,
и гергеф пред мене потроши;
и ми взе три върви жълтици,
та отиде на хладна механа
и за тебе ми поръча, -
кога дойдеш, код него да идеш,
да те служи чаша вино,
от зарар и ти да закачиш!
А Филип на люба говори:
- Позна ли гож, любо, дали е юнак?
- О, господарю, Филип Маджарино,
много кучета са дохождали,
и все са тука побеснявали,
това куче двора кье ни запусти, -
много е юнак, господарю Филипе!
На устата носи рудо агне,
коня има, коня шарена!
Филип хич от коня не слезе,
направо у механа отиде;
иска Филип у механа да влезе,
коня бие със боздугана по сапи,
а Шарка добра му не дава...
Догледа го Кралевики Марко,
догледа го от хладна механа,
провикна се Марко от механа:
- Ой коньо, коньо, Шарка добра,
пусни Филип да замине,
да замине, при мен да дойде, -
да го служа една чаша вино,
и той от зарар да закачи!
Коня се завъртя, на Филип път даде,
та си Филип код Марко влезе.
Марко му чаша вино подаде,
Филип чаша от Марка не взима,
а го бие с лека боздугана
по неговите яки плещи.
А Марко на Филип говори:
- Заповядай, побратиме, чаша вино,
немой ме би по плещи юнашки,
не плаши ми бъи у кожуси!
А Филип на Марко думаше:
- Бог те убил, Кралевики Марко,
що дойде, та ми двори порази?
Марко се тога люто разсърди,
та си с ръце Филип хвана;
ка го вдигна више спроти него,
та го удри о църната земя, -
накара го девет педи у земя.
Па стана Кралевики Марко,
та отиде у Филипови двори,
та му оплени имане от конаци,
две му деца със сабя посече,
ем й сече, ем им говори:
- Бог ви убил, Филипови деца,
от вас корен да не остане!
Па си взема Филипица млада,
взема я робиня да му бъде,
да я води у града Прилепа.
Отидоха код река Ситница,
код ония седемдесе робини,
та си Марко на робини говори:
- На ви, сестри, по един алтън,
та си всякоя по дома идете
и с алтън си потреба купете!
А Филипица дома заведе,
на неговите равни двори,
та на майка си говори:
- Ой ле, мале, стара мале,
ела да видиш Филипица,
додо кьеше да й робуваш, -
нека ти сега тя измет чини!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020