* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седна Марко с майка да вечеря
суха хлеба и вино цървено,
ем вечеря, ем се усмиува.
Я майка му потийо говори:
- Леле сину, леле мили сину,
ем вечеряш, ем се усмихнуваш.
Я Марко й потийо говори:
Я Марко й потийо говори:
- Таком бога, моя стара мале,
ни се смеем на божа вечеря,
ни се смеем на вино червено,
ни се смеем тебе на старостта.
Но се смеем Филип Маджарину -
погубил е седемдесет души,
осемдесе роби заробени;
още троица има да губи -
едного е Янкула войвода,
другого е Груйо мало дете,
трекьото сам, мамо, ле, язека!
Дали, мамо, дома да го чекам
или, мамо, на нодзе да идем?
Я макя му потийо говори:
- Леле Марко, леле мили сино,
що кье макя кости да ти гази,
що кье макя кърви да ти гледа,
що кье макя жалби да ти жали?
Тизе, сину, на нодзе му иди.
Послуша я Марко добър конак,
та си влезна конска конющния,
та изведе тая враня коня,
тури Марко нога у зенгия,
Дурде тури Марко и оная,
кон му иде, море, виом ветар,
виом ветар, море, воз реката,
там затече осемдесе роба,
ка белеха това църно платно,
та го белят бело да им стане.
Проговори Марко добър юнак:
- Таком Бога, осемдесе роби,
бе чио е това църно платно?
Я они му потийо говора:
- Таком бога, Марко добър юнак,
това платно Филип Маджарина,
белиме го бело да си стане.
Бутна Марко коня по-нагоре,
та затече дванадесе роба,
та миеха тая църна вуна,
църна вуна бела да си стане.
Па тех Марко потийо говори:
- Таком бога, дванадесе роба,
та чия е тая църна вуна?
Я они му потийо говора:
- Таком Бога, Марко добър юнак,
тая вуна Филип Маджарину -
миеме я бела да си стане!
Я Марко им потийо говори:
- Таком Бога, дванадесе роба,
дека седи Филип Маджарину?
Я они му потийо говорат:
- Фала тебе, незнано юначе,
он си седи във Солуна града,
във Солуна устред у чаршия.
Негови са порти яко лични,
дувари му с глави обкитени,
а порти му с чоха покриени,
а чардаци с кърви измазани,
в уста носи църна мечетина.
Па си пойде Марко добър юнак
и си ойде у Солуна града,
ошел си е у дома на Филип.
Съгледа го Филипова майка:
- Надзад, надзад, непознат юначе,
доле иде Филип Маджарину,
твоя глава на дувар ще тури.
Я й Марко потийо говори:
- Таком бога, Филипова мале,
та каде е Филип Маджарину?
Я она му потийо говори:
- Таком бога, незнано юначе,
он си ойде у горна махала,
у махала у ладна механа,
да си пие шербет медовина.
Па си ойде Марко добър юнак,
па си ойде у горна махала,
у махала у ладна механа.
Тамо седи Филип Маджарину,
та си пие шербет медовина.
Дури Филип дума да продума,
Марко юнак глава му отсече.
Па се върна Марко наназаде,
та упущи осемдесе роба
и упущи дванайсе робини.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020