* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седи Марко с майка та вечеря
суха хлеба и вино цървено;
па се Марко под мустак усмихна.
Съпази го него стара майка
и на Марко тихом думаше:
- Леле Марко, леле мили синко,
що се смееш, синко, под мустак -
дал' се смееш мене на старости,
или се смееш на суха вечеря?
А Марко на майка думаше:
- Не се смеем тебе на старости,
ни се смеем на вино цървено -
с вино се души комкавая.
А и мене стари дни ще дойдат.
Не се смеем на суха вечеря,
що дал Господ - това вечеряме.
Нал се смеем Филип Маджарина.
Прочул се из наша държавва,
поробил е три хиляд юнаци,
заробил е три хиляд невести.
Още трима има да погубя,
още трима има да зароби.
Първия е Стоян от Видинско
и невеста нему ще зароби.
Втория е Иван от Будинско
и него невеста ще зароби,
а третия аз съм, мила мамо.
Аз нямам невеста да зароби.
Он ще тебе стара да те кара,
он ще тебе стара да те мъчи.
Я ми кажи, моя стара мале,
Дали Филип тук да го чакам
или аз на двор да му идем?
- Леле Марко, мой мили синко
не чекай го тука да си дойде,
че не можем кърви да ти гледам.
И Марко си кончето постегна,
па си ойде до бели Дунава.
Там намери три хиляд невести,
там бела тия църни платна.
Проговаря Марко добър юнак:
- Помази бог, премлади невести,
що седите тука та гледате?
А они на Марко думаха:
- Дал Бог добро, чичо от незнана.
Ние белиме тия църни платна,
белиме на Филип Маджарино.
Ние сме негови робини.
Белиме ги, бели да му станат.
А Марко си робини думаше:
- Юнак ли е Филип Маджарина?
- Та юнак е чичо от незнана.
Повдигне си тая бяла плоча
повдигне я коню до колене.
А Марко си невести думаше:
- Я вдигнете тия църни платна,
вдигнете ги - пусти да останат,
да видим дали съм юнак като него.
Ка си взема Марко кралевиче,
ка си взема тази бяла плоча,
прехвърли я коню през гърбина.
Изпишяха три хиляд робини:
- Леле чичо, леле Крали Марко!
Гледай чичо ти да ни отробиш.
- Къде са си Филипови двори.
- Негови са чичо двори лични.
Дворове са чичо заградени
все с глави на мъжки дечица.
А портите от юнашки ръце.
Разигра се Марково сърце,
та си отиде на Филипови двори
и там видя Филипово либе.
На двор седи и си гергеф шие.
Марко дума:
- Отвори ми Филипово либе.
Нито дума Филипово либе,
нито погледуе.
Разлюти се Марко, разсърди се.
С нога ритна - портите отвори
и влезна във Филипови двори.
С пръст удари Филипово либе,
с пръст удари - зъбите му изкърти.
И си дума Марко Кралевиче:
- Я отивам в хладни механи
да си пием това руйно вино,
че ми се е гърло запалило.
Като дойде Филип Маджарино,
като дойде, при мен да дойде!
Марко отиде в хладни механи.
Марко отиде и Филип си дойде
и либе му е всичко приказало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020