* * *

Марко открива брат си Андрей

Вино пият тридесет дружина,
слуга им е звездица Деница,
си по редом чаша покланява,
чаша й е, Богме, позлатена.
Изгуби се чаша позлатена,
изговара звездица Деница:
- Кой окраде чаша от трапеза,
си по редом да се закълнете.
Кой се заклел у майка, у татка,
кой се заклел у челяд, у любов,
и Марко се и он закълнало,
он се кълне у коня и оружье.
Изговара тридесет дружина:
- Е ти, Марко, Марко, добър юнак,
кой се закле у майка, у татка.
Кой се закле у челад, у любов,
ти се закле у коня и оружье:
коньцко месо кучиня го ядат,
а оружье - студено железо,
ти окраде чаша позлатена.
Насърди се Марко, застрами се,
и си стана, отиде си дома.
Запитала го старата му майка:
- Е ти, Марко, е ти, мили синко,
що си толку много замислено?
Даль ти, Марко, коня надиграха?
Дал те, Марко, борба надбориа?
Дал те, Марко, рипа надрипаха?
Иль те, Марко, камен надхвърлиа?
- Ни ме, майко, коня надиграха,
ни ме, майко, борба надбориа,
ни ме, майко, рипа надрипаа.
Ни ме, майко, камен надхвърлиа.
Тук си бевме тридесет дружина.
Вино пифме с тридесет дружина.
Слуга ни беше звездица Деница,
чаша беше, майко, позлатена.
Изгуби се чаша по трапеза,
изговара звездица Деница:
"Кой окраде чаша позлатена -
вси по редом да се закълнете?!"
Вси по редом взеха да се кълнат -
кой се кълна у майка, у татка,
кой се кълна у челяд, у любов,
аз се кълнаф у коня и оружье.
Изговориха тридесет дружина:
"Е ти, Марко, е ти, добър юнак,
кой се закле у майка, у татка,
кой се закле у челяд, у любов,
ти се закле у коня и оружье.
У тебе е чаша позлатена."
- Е ти, Марко, е ти, мили синко.
Да си ходиш земя Анадолцка,
тамо имаш по-стараго брата.
Що си стана Марко, добър юнак,
отиде си земя Анадолцка,
па си купи Марко турски дрехи,
па се стори турска дервишина,
увлезе си во турска джамиа,
пак си гледа турци как се кланят,
как се кланят турци анадолци,
и Марко како них се кланяло.
Пак излават турци од джамиа,
и Марко сос них си излази.
Изговара Марко, добър юнак:
- Е, виека, турци анадолци,
дека има вино ем ракьиа?
Изговараттурци анацолци:
- Туа горе има позлакьени порти,
тамо има вино ем ракьиа.
Отхвърли си дервишкьите дрехи.
Пак отиде порти позлатени.
Еднъж викна, дваж ми клукна.
Пак излева млада кръчмарица,
изговара Марко, добър юнак:
- Е, тизека, млада кръчмарице.
Имаш ти вино ем ракьиа?
Изговара млада кръчмарица:
- Туа има вино ем ракьиа,
туа вино со облога се пие,
ако да го тизека надпиеш,
кье му вземеш неговата люба;
лко да те он надпие тебе,
кье ти вземи твоя руса глава.
Влезе Марко вино да си пие,
да си пие вино со облога.
Па си пиле три дни ем три нощи,
огнена го дремка навалила.
Изговара Марко, добър юнак:
- Е, тизека, млада кръчмарице,
ако да го азека надпиям,
кье те водам во Прилепа града.
Изговара млада кръчмарица:
- Е ти, море, незнаен делия.
Аз си имам во Прилепа града,
аз си имам по-млада девера,
ако чуе, тебе кье загуби.
Изговара Марко Кралевикье:
- Е, тизека, млада кръчмарице,
а кое ти е по-млада девера?
Изговара млада механджийка:
- Мене ми е по-малко деверче,
оно ми е Марко Кралевикье.
Изговара Марко, добър юнак:
- Е, тизека, млада механджийке,
азека сум Марко Кралевикье.
Кога чула млада механджийка,
собудила Огнена юнака,
тога се они, Богме, опознале,
опознале и се прегърнале.
Пак седнали вино да си пият,
още три дни вино що ми пиле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015