* * *

Марко открива брат си Андрей

Сбрали ми се седемдесет души,
все юнаци, все на майки единаци,
на мораве, на зелене траве
да си пия тава руйно вино,
руйно вино от презморско,
а ракию от Димиркапию,
бела леба от Стара Загора,
мезе им е риба от Орида.
Служила им Неритка девойкя,
що им служи с чашу позлатену,
чаша бере деветдесет литре,
па в юнаци чаша е щукнула.
Ка увлезе Нериткино братче,
ка увлезе с огнени камшици,
редом реди по млади юнаци,
у кога че чашу да си найде.
Кой се кълне у майкю, у бащу,
кой се кълне у брайкя, у сестре.
Марко нема у що да се кълне,
он се кълне в Шарка добра коня,
а они ми Марка не верую -
конят си е кучешка нахрана;
он се кълне в шашку оковану,
пай ми они нега не верую -
шашка ми е студено желязо.
Па си Марко дружину помоли,
га да иде Марко да питуе,
дали има от сърце рожбину:
- Пущете ме, до дома да идем,
че се врачам, брайкя, да се кълнем!
Ка е пошъл за града Прилепа
и е ишъл по равни друмове,
илно ходил по равни друмове,
илно ходил, илно Шарка водил -
юларите по пети га били,
бойно копие положито носил,
остру саблю по калдръми влачил...
Майка га е отдалек видела
и познала, че е Марко Кралевиче,
на друми е нега посретнула,
от далек е нега запитала:
- Вала тебе, Кралевиче Марьо,
дали тебе камик надвърлише
или тебе танец надводише,
дали тебе, Марко, вино надпоише
или су ти Шарка надкарали,
та си така невесело ходиш,
илно ходиш, илно Шарка водиш;
юлари те по петете бию,
бойно копие положито носиш,
а па саблю по калдръми влачиш?
Тъгай Марко майци беседуе:
- Не су мене камик надвърлили,
нито су ме вино надпоили,
нито су ме танец надводали,
нито су ми Шарка надкарали,
но в дружину, мале, посмешен остадо.
Събрамо се, мале, седемдесет,
седемдесет се отбор юнаци
на мораве, на зелене траве,
па си служи, мале, Неритка девойкя,
що ни служи с чашу позлатену,
с вино служи от презморска,
па в юнаци, мале, чаша е щукнула.
Кой се кълне в брята, кой у сестру,
кой се кълне в майкю, кой у бащу,
а я немам, мале, у що да се кълнем.
Тебе имам, мале, ти си остарела,
нечем, мале, в тебе да се кълнем...
Я се кълнем в Шарка добра коня,
а они ме мене не верую -
Шарко си е кучешка нахрана;
я се кълнем в шашку оковану,
пай ме мене, мале, не верую -
шашка си е студено железо.
Па съм, мале, дружину замолил,
та си идем тебе да си питам,
дали имам от сърце рожбину,
да се врачам, мале, да се кълнем.
Стара майка Марку беседуе:
- Ти си имаш, Марко, брата Андреяшу,
он си е в Свете чисте горе,
с ньега води дружину от триста
и он им е за войводу ошъл,
не си дава тамо да прелитне пиле,
не ли турчин да премине;
и си имаш Шеиницу сестрицу,
и она е млада кумиташка.
Че отидеш в Свете чисте горе,
а Андрею лъсно че познаеш -
он е на прилике точно кьико тебе -
мустаци е и он зад тил превързало,
а браду е до пояс запушил;
и он че ти каже и Шеину сестрицу,
та се вижте и се запознайте.
Тъгай ч' идеш, Марко, да се кълнеш
и че водиш Андрею с тебе,
и че водиш Шеиницу сестрицу,
че да кажеш, че сте вие
Вукашинова порода,
родом сте си от града Прилепа,
от града Прилепа у бугарску землю,
и па Марко нито крадне, нито лъже,
та да знае твоята дружина,
та да знае и да га прикаже.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015