* * *

Марко открива брат си Андрей

Събрали са се петдесет и осем дружина
край Дунава, на зелена ливада,
да си пият това руйно вино.
У дружина чаша пощукнала,
пощукнала чаша, помръкнала,
затражи я ладен механджия.
Си дружина се редом заклея -
кой у брата, кой у мила сестра,
Марко нема у що да се кълне.
Он се закле у враната коня -
дружина го вяра не веруе;
остра сабя, студено железо,
он се закле у нея,
дружина го вяра не веруе;
он се закле у старата макя,
дружина го вяра не веруе,
стара макя гроб станала...
Па си ойде дома на дворове,
па на макя си говори:
- Леле, мале, стара мале,
ка ме роди, оти не породи
или брат или сестра мила?
- Ка те родих, сино, и породих,
породих брата Андреяша
и породих сестра Шеина.
Малени ги турци заробиха,
заробиха турци, откараха.
- Кажи, мале, къде ги откарали?
- Откарали ги у Видина града.
(...)
Па си викна млада механджийка:
- Таком' Бога, млада механджийке,
имаш ли вино за жлътица,
я да пием и коня да напоим?
Проговори млада механджийка:
- Тука нема вино за жлътица,
само вино има за облога -
ако можеш Андреяша да надпиеш,
ако не можеш, че отрежа твоя руса глава!
Па си влезна Марко, добър юнак,
па се запия с Андреяша;
Марко пие - не се напива.
Проговори Андреяша:
- Я че легнем малко да преспием.
Тогай проговори Марко, добър юнак:
- От къде си, премлада механджийке,
от коя си покраина?
Я имам брат Андреяша и сестра Шеина,
них са ги турци откарали.
Тогаз механджийка проговаря:
- Стани, стани, либе Андреяше,
да видиш брата си Марко!
Ка се бракя видяха,
видяха и се познаха.
Па си бракя двама тръгнаха
да си търсят сестра Шеина,
па придойдоха два на дворове.
Ка ги макя видела,
с душа се разстанала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015