* * *

Марко открива брат си Андрей

- Леле, мале, леле, стара мале,
ка ме роди, що ме не породи
я със братя, я със мили сестри,
да се мене у неволя найда.
Ка се сбрахме петдесе юнака,
ка се сбрахме у механи широки,
низ юнаци чаша пощукнало.
Редом питат млади механджийки,
а юнаци вяра, клетва дават.
Кой се кълне у брата, у сестра,
кой се кълне у момчина рожба,
а я нема у що да се кълнем.
Я се кълнех у кон и оръжие.
Дружина ми вяра не хванаха,
а на мене насмешка говорят:
- Кон е, Марко, кучешка нахрана,
остра сабя студено железо.
А макя му тогай отговори:
- Не си, синко, едничко на майкя,
имаш, синко, брат и две сестрици.
По хайдушки турци налетеа,
та ми, сине, рожби закараха
надалеко земя анадолска,
тъкмо слънце оде изгрев дава,
та не знаем къде и како са.
Ойде Марко у горници горе,
па облече дервишски премени
и си хвана коня за поводи
и отиде земя анадолска.
Вечер ходи с турци на джамии,
турски се кланя, български се моли
и отива с турци на кавене.
Турци пият това църно каве
и си пушат тютюн тубекчиа.
А Марко си нищо не заръча.
Па го питат турци анадолци:
- Вала тебе, луда дервишино,
я ни кажи от коя си земя,
та като нас каве ти не пиеш.
А Марко им тогай проговори:
- Вала Богу, турци анадолци,
я съм, турци, от далечна земя
и съм свикнал с вино и ракия,
затова ми мене покажете,
де би нашел вино за жълтици,
я да пийнем и кон да напоим.
А они му тогай отговарят:
- Тук се нигде вино не продава,
вино има града Анадола,
продава го бего Андреяше.
А Марко си на турци говори:
- Накъде е града Анадола
и какви са бегу равни двори?
А они му тогай проговарят:
- Като караш низ равни друмове,
че намериш града Анадола,
че намериш двори заградени,
все от кости и глави юначки.
На портите три глави качени.
Кон подкара низ равни друмове
и достигна града Анадола,
и намери двори заградени.
Чука Марко порти позлатени,
чука Марко и си виком вика:
- Добър ден ти, бего Андреяше,
изнеси ми вино за жълтици.
А през порти беговица дума:
- Има вино, ама не за продав,
а с юнаци на облог го пием.
Ако пиеш вино на облога,
че отворим порти позлатени.
А Марко ю тогай проговори:
- Пивам, пивам, как е ред и воля
само доста дека вино има,
че и тъй се азе нажадувах
в тая широка земя анадолска.
Оклоп снема беговица млада,
та го води през мермер авлии.
Уведе го у шарени стаи
и със бего облог направиа -
ако бего дервишин надпие,
да му вземе коня и оръжие,
ако ли го дервишин надпие,
да му вземе Севделена драга.
Па на облог вино са запили,
че са пили три недели дена.
Андреяша жажда налегнала
и пиян се тежок сън унесе.
Дума дума Марко Кралевиче:
- А стегни се, Севделено млада,
да те водим у Прилепа града,
да ми бъдеш верно драго либе.
Сълдзи рони Севделена драга
и през сълдзи на Марко говори:
- Я върви си, луда дервишино,
я върви си, ако Бога имаш,
остави ме либе да се гледам,
не води ме у Прилепа града,
че там имам я деверче младо,
силен юнак - Марко Вълкашинов,
та че тебе он да те погуби.
Рипна Марко на нозе юнашки
и повика брата Андреяше:
- Стани, стани, брате Андреяше,
просто да е тоя тежок облог.
Кога стана брата Андреяша,
па кога се братски прегърнаха,
Марко плаче, Андреяше плаче,
па наново виио са запили,
та са пили от неделя дена.
Тогай Марко на брата продума:
- Вала тебе, брате Андреяше,
я облечи рухо анадолско
и изведи коня низ яхъри,
да те водим у Прилепа града,
да те види нашта стара майкя,
че за тебе много е плакала
и много е сълдзи изронила.
Послуша го брата Андреяша,
та облекъл рухо анадолско
и яхнали до два добри коня.
Ка минали през Стамбула града,
а телали из Стамбола викат:
- Кой че излезне юнак над юнаци,
да отиде у гора зелена,
да улови Шеина робиня
и при цара той да я закара.
Цар му дава три товари злато.
Наема се стамболско еврейче
и си взема седемдесет души,
та ойдоха у гора зелена.
Сите ги е Шеина погубила,
а еврейче живо е хванала.
Чека цара у Стамбола града,
чека цара, еврейче го нема.
Пак телалин из Стамбола вика:
- Кой ще излезне юнак над юнаци?
Тогай Марко на брата продума:
- Вала Богу, брате Андреяше,
дали не е наша мила сестра,
що се толку със юнакство слави?
Тогай Марко на цара продума:
- Аз че идем у гора зелена,
я че ванем Шеина робиня
и при тебе я че я докарам.
И отиде у гора зелена
да улови Шеина робиня.
Тя седнала на равна поляна
и вързуе ньойни руси коси.
От далек ги она съгледала
и на Марко тогай проговори:
- Да завържа мои руси коси,
я тогай чем на мегдан да излезнем.
Завързала ньойни руси коси
и отдалек юнак позапита:
- Дал си турчин, или си българин?
А Марко ю тогай проговори:
- Българин съм я, Шеино робиньо,
син на стара майка Ефросина!
А она му тогай проговори:
- Я си вдигни шиени ръкави,
да ти видим белег на десница!
Марко вдигна шиени ръкави.
Ка му виде белег на десница
и тогай се братски прегърнаха.
Шеина плаче, па и Марко плаче.
И Марко я по кротко запита,
а она му тогай отговори:
- Аз робувах на кадъни турски
и избегах низ гора зелена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015