* * *

Марко открива брат си Андрей

Заложи се Марко Краловити
и кючук Андреашко, брат му,
до три дни да ходят, вино да не пият.
Ходили са ден до пладнина,
кючук Андреашко не можа да трае,
но си боде коня под гривата,
та си течат коню черни кърви,
па ги пие за вино наместо.
Съгледа го Марко Краловити,
та си дума кючук Андреашку:
- Ей те тебе, кючук Андреашко,
що си бодеш коня под гривата,
та си течат коню черни кърви,
па ги пиеш за вино наместо?
Че видиш ли във полето широко,
във полето широко дърво суховърхо,
под дървото, бре, хладна механа,
във механа мома кръчмарица,
мома кръчмарица с триста делии,
с триста делии, с триста харамии;
там да идеш, от кон да не слизаш,
от кон да не слизаш, в механа да не влизаш,
от кон да си викнеш на мома кръчмарица:
- Ей те тебе, мома кръчмарице,
я ми подай братова ми чаша,
братова ми чаша, седем ведра вино,
седем ведра вино, за една ялдъзка!
Па си стана кючук Андреашко,
та отиде във хладна механа,
там завари кючук Андреашко
мома кръчмарица с триста делии,
с триста делии, с триста харамии.
Па си викна кючук Андреашко:
- Ей те тебе, мома кръчмарице,
я ми подай братова ми чаша,
братова ми чаша, седем ведра вино,
седем ведра вино, за една ялдъзка!
А мома му тихом отговаря:
- Ей те тебе, незнайно юначе,
мене ме е майка проклиняла -
от кон азе вино да не давам;
от коня да слезеш, в механа да влезеш,
да си пийнеш колко душа иска,
без пари, без половина,
ем мома кръчмарица да любиш!
Нали бе Андреашко лакомен,
от коня слезе, в механа влезе;
тя му даде братова му чаша,
братова му чаша, седем ведра вино,
той я пийна, капка не остана...
Служиха го триста делии,
триста делии, триста харамии,
та си легна Андреашко, та си заспа.
Па станаха триста делии,
триста делии, триста харамии,
та му главата отрязаха,
а от кръста златни чопрази взеха,
на чопрази безцени камъни -
дене светят като ясно слънце,
ноще греят като ясен месец.
Туриха ги бъчви на дъното,
да им свети дене като ясно слънце,
а пък ноще - като ясен месец.
Па седнаха триста делии,
триста делии, триста харамии,
та си пият и глава си хвърлят,
и глава си хвърлят от ръка на ръка.
Марко бе се дрямка додремало,
та отиде на хладна механа;
га погледна в хладна механа,
той си видя триста делии,
триста делии, триста харамии,
че играят с братова му глава,
та я хвърлят от ръка на ръка...
А Марко им тихо отговаря:
- Ей ви вази, триста делии,
триста делии, триста харамии,
тая глава майка не гледа ли,
майка не гледа ли, на лакът не лежа ли,
на лакът не лежа ли, бозка не дава ли?!
Отговарят триста делии,
триста делии, триста харамии:
- Мълчи, мълчи, незнайно юначе,
да не играем и с твоята глава,
и с твоята, както с неговата!
Ядоса се Марко Краловити,
та на коня тихом отговаря:
- Ей те тебе, коньо Шарколина,
кой отпред иде, навън да излезе,
навън да излезе, долу да го свалиш,
долу да го свалиш, с крака да го тъпчеш!
Па извади тежка топузина,
налево, още надесно,
та изтрепа до триста делии,
до триста делии, триста харамии.
Сал остана мома кръчмарица,
па взима на Андреашко главата,
та я турна на трупа на място,
па извади бяло книже,
бяло книже с чиста литургия,
та си чете и се Богу моли:
- Съживи ми, Боже, кючук Андреашко,
та дур до дома да отидем,
да го види моята стара майка!
Де седя Господ, та си слуша,
съживи си кючук Андреашко.
Га си стана кючук Андреашко,
хванаха си мома кръчмарица,
запалиха я всред хладна механа,
тя си гори, тия вино пият,
тия вино пият и песни си пеят...
Па станаха, дома отидоха,
та го видя неговата стара майка,
и той се тогаз с душа раздели...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015