* * *

Марко открива брат си Андрей

Вино пия тридесет дружина,
край Дунава, на трева зелена.
У дружина чаша пощукнула.
Па почная редом да се кълна,
кой у брата, кой у мила сестра.
Марко нема у що да се кълне,
нема брат, ни мила сестра.
Он се закле у враната коня.
Дружина му клетва не приемат -
врана коня кучешка нахрана.
Он се закле у старата майка.
Дружина му клетва не приемат -
стара майка вече гроб станала.
Па не жали марко за парите,
нел си жали Марко срамовете,
па извади си шака жълтици,
та си плати чаша ведреница,
па ойде дома на дворове,
па на макя преказуе:
- Ка ме, мале, роди, оти не породи
яли брат яли мила сестра?!
Пихме вино тридесет дружина,
у дружина чаша пощукнала,
па почная редом да се кълна,
кой у брата, кой у мила сестра,
а я, мале, у що да се кълнем,
като немам ни брат, ни сестра?
А майка му потийо говори:
- Да я, Марко, родих и брат, и сестра,
малено ги турци заробиха,
надалек ги турци откараха.
Едното е слънце на огрева,
другото е слънце на захода.
Па си ойде Марко, добър юнак,
па си ойде под Арвата града.
Распе чадър в зелено ливаде,
окол чадър копье побил е,
окол копье коне изнавезал,
окол коне - хрътки и загари.
Та си варди Маркоте юнака.
Кога било отзарана,
извищая два дора хранени,
изпищая два сокли шарени.
На зло пища, на добро не пища!
Марко гледа нагоре, надоле,
най-повече през два равни друма,
та согледа българка девокя,
де я гонят осем арапчета,
де я стигна - там че я залуба,
да я луба, да й вяра менят.
Право бега българка девокя,
право бега Маркоти под чадър.
Награная осем арапчета,
отсекоха на чадър булуци,
падна чадър Маркоти на глава.
Разсърди се Марко Кралевиче,
та извади сабля на зглабове,
та погуби осем арапчета,
та залуби българка девокя.
Кога било рано отзарана,
си чадъри слънце огреяло,
Марков чадър слънце не огрева.
Проговори Марко добър юнак:
- Отдека си, моме, отдека си?
От коя си пуста покрайна,
от коя си рода милостивна?
А мома му потийо поговори:
- Да я незнам, брайно, откъде сам,
малено ме турци заробили,
надалеч ме турци откарали.
Я си имах две мили братета,
едното е млада Андреша,
другото е Кралевича Марко.
Щото беше Кралевича Марко,
оно беше дете у пелени,
у пелени и па юнак беше,
на глава му влакно позлатено.
Проговори Марко, добър юнак:
- Я съм Марко Кралевико,
и я имам влакно позлатено.
И тогаз се приказали,
че са брат и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015