* * *

Марко открива брат си Андрей

Вино пият петдесет юнака,
вино пият в механа широка,
вино пият, верна клетва дават.
Кой се кълне в жена и дечица,
кой се кълне в братец и сестрица,
кой се кълне в първото си либе.
А пък Марко няма в какво да се кълне,
че се закле Марко в кон и сабя.
А дружина вяра му не хваща,
че кон било кучешка нахрана,
а сабя било студена направа.
Натъжи се Марко, бре, гидия,
че отиде при стара си майка
и на майка тийом проговаря:
- Ой ти тебе, мале, стара мале,
защо не си ме породила я с братец,
я с братец, я с мила сестрица,
та да има в що да се кълна?
Че се заклех, мале, в кон и в сабя,
а дружина вяра ми не хваща,
че кон било кучешка нахрана,
а сабя - студена направа!
Майка Марко тийом проговаря:
- Ти си имаш, Марко, братец и сестрица,
брат ти се казва Андрея,
а сестра ти - мила Ангелина!
Че дойдоха, Марко, турци анадолци,
че взеха твоя брат и сестра,
че ги откараха долу, нанадолу,
долу, сине, в турска Анадола.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015