* * *

Марко открива брат си Андрей

Някога се родило едно момче Марко. Той имал брат Андреяшко. Като останали сираци, пръснали се и се ценяват пастири. Марко пасъл стока и момчетата го карат се него да връща стоката. Андреяшко и той става измекярин. След време наяква и на борба Марко ги разхвъргва момчетата. След време и Андреяшко става борец. Научава се, че има един силен, на име Марко. Връща се и намира Марко. Марко станал вече наречен Марко Кралевити. Вземал си кон на име Шаргалия. Андреяшко като добър юнак вземал си и той кон. Като се събрали, Марко му рекъл:

- Ей, баке, какво правиш?

Андреяшко му казва:

- Нема да ти викам бакьо, защото аз съм по юнак от тебе. Да ти докажа да излезем на мегдана.

Марко бил по-разумен, рекъл:

- Да водим борба е срамота.

Тогава му предлага:

- -Да се надпиваме и надядаме. Кой повече изпие, той е по юнак! Марко пак му казал:

- Грехота е двоица братя да се надядаме.

Тогава Марко му предлага да излезат на планината:

- Там ще търпим глад. Кой повече издържи, той е по юнак.

Като почнали да бегат с конете, търпели глад три дни и три нсщи. Марко се оказал по-добър. Андреяшко се изморява, доспива му се и боде коня в гривата и пие кръв. Марко забелязва това и се провикнал:

- Недей да сакатиш добичето! Иди доле в долината! Там има кръчма. Доница кръчмарица там продава. Отдалече ще се провикнеш и ще искаш да ти изнесе 12 оки мермер чаша. Вино да пиеш и в пътя да си вървиш.

Андреяшко слиза нанадоле. Доница кръчмарица като чула, че иде юнак из пътя, излезла, видела го. А там имало триста души каписази. Казала им какво юначе иде отгоре:

- Що е на кон на челото, е за мене, а що е в дисаги, е за вас.

Като пристигнал Андреяшко от далече се провикнал:

- Ей, Донице кръчмарице, изнес 12 оки мермер чаша да пия и в пътя да си вървя!

- Мене ме е мама заклела на юнак ва коня вино да не давам. От кон да слезе, в механа да влезе, вино да пие и да си плати и тогава да си върви.

Той слиза от коня и с влизането в механата каписазето му отрезват главата. Марко се забавил още една нощ и почувствувал, че задремва:

- Коню Шарголио, дремка ми се е додремала, та дали е на добро или е на зло, не знам. Ти ще ме крепиш да предрема.

През това време конят ходи бавно и Марко дреме. Сънува страшен сън. Трепва и се събужда. Коня му процвилил и казал:

- Марко, мой чорбаджийо, аз така леко ходя, а ти така трепна, че ще паднеш.

И Марко продумва тогава:

- Такъв сън съм сънувал лош. Може би се е случило нещо с брат ми.

Препуска Марко коня и тръгва към механата. Като наближил Марко до механата, той бил зо-юначен от брата си и отдалече извиква:

- Излез, Донице кръчмарице, изнес 12 оки мермер чаша! Вино да пия и да си платя и в пътя да си вървя.

Тя постъпила малко по-лъжливо пред него:

- Мене ме е мама заклела на юнак на коня вино да не давам. От кон да слезе, в механа да влезе, вино да пие и да си замине.

Марко отговаря:

- Теб та е майка ти веднъж заклела, а мен ма е два пъти заклела от кон да не слизам, в механа да не влизам.

Тя се съгласява, изнася чашата с виното и му я подава. Той изпива виното и пришпорил коня да продължи пътя. Конят изцвилил и вместо да продължи пътя, се връща към вратите на механата. Марко надникнал и вижда вътре каписазите да играят с главата на брат му. Ядосва се Марко и слиза от коня. Връзва коня до вратите и му казва така:

- Аз ще влеза вътре със сабя дипленица. Ще сеча налево и надесно. Кой от мене се отъмне, с уста ще хапеш, с крака ще биеш, един жив да не остане.

За едно късо време се справил с тях вътре. Тогава хваща Доница кръчмарица за плетуш-ките и започва да я върти на ръката си като ключ, кога се върти. Тогава Доница извикала:

- Да не си ти Марко Кралевити, че аз съм чула за теб, обаче сега та разбрах?

Тогава - казва на Марко:

- Пусни ме! Аз ще направя всичко възможно да мога да го съживя.

Настанила тя Марко на пиене, на ядене и посред нощ излиза тя и почва да събира разните буренаци. Варила билки. Събрала телото и главата, заляла ги с билки и Андреяшко се съживил и казал пред брат си:

- Бре, много съм спал.

Марко му обяснил какво се е случило с него. Андреяшко се ядосва за това нещо. Вземат рогозка и увиват Доница кръчмарица, заливат я с катран и я запалват. Почват на ядене и пиене, докато изгоряла тя. Тогава Андреяшко казал на Марко:

- Досега не признавах, че си ми бая, но то си е надарено кой на кого бакьо да вика!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015