* * *

Марко открива брат си Андрей

Марко майци хитро дума:
- Мале, мале, старо мале,
как не роди и друг сина,
и друг сина кайно мене,
кайно мене Крали Марка,
да си пие с мера вино
и със половак ракие?
Майка си му тихо дума:
- Сино, сино, а мой сино,
родила бех, добила бех
и друг сина кайно тебе,
и той пие с мера вино,
с мера вино, с полевак ракие.
Андрелешко го зовеха,
Андрелешко, добър юнак,
по-юнак бе и от тебе.
Откъде си го зачуха
ворли турце анадолци,
хванаха го, вързаха го,
за ногине, за ръкине,
на ногине - букаене,
на ракине - синджирене.
Та си него откараха
в турска земя анадолска,
там отиде и не дойде,
твоен брата Андрелешко...
Марко майци хитро дума:
- Мале, мале, старо мале,
теб е сина, мене - брата,
я ще идам да го тросем.
Стани, мале, изведи ми
мойно конче фърковато,
загеми го, заюзди го,
привързи ми малкен топуз,
дено тежи триста оки,
приметни ми мойна кепе,
че ще идам в Анадола
да си тросем моен брата.
Стана майка, оседла му
неговоно борзо конче,
привърза му малкен топуз,
дено тежи триста оки,
преметна му и кепена.
Крали Марко кон возсьодна
и отиде в турска земя,
в турска земя анадолска.
Кого стигне, кого срьощне,
Крали Марко си го пита:
- Де ми седи урумлийче,
урумлийче Андрелешко?
- Момче, момче, урумлийче,
немой пита къде седи,
къде седи Андрелешко,
че си младо и зелено.
Койно иде да го троси,
нему глава там му вземат
и на порти приковават.
Ти ще идеш, зен ще станеш,
пък си младо и зелено.
Крали Марко си хми вика:
- Турце, турце, анадолце,
кажите ми къде седи,
къде седи Андрелешко,
нека глава да ми зьомат!
- Момче, момче, урумлийче,
бутни конче ваз чаршийка,
дено найдеш канлъ порти
с млого глави приковани
по порти, по черчувене,
тамо чукай, тамо рукай!
Крали Марко бутна конче
ваз чаршийка, низ чаршийка,
найде порти каналие
с млого глави приковани
по порти, по черчувене.
Там почука и порука:
- Андрелешку, брате мои,
излези ми, отвори ми,
да си срощнеш твои брата,
твои брата Крали Марка!
Не излезе Андрелешко,
ам излезе върло турче.
Не отвори канлъ порти,
ам хи още по затвори
и на Марка се закани
да му сече с нож главана.
Крали Марко се разсърди,
вазигра си борзо конче,
борзо конче фарковато,
та прерипна харемено,
че извади остра сабе,
та изколи ворли турце,
ворли турце анадолце
и отведе негов брата,
негов брата Андрелешка
в техна земя румелицка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015