* * *

Марко открива брат си Андрей

Вино пият два мили братови,
вино пият на хладна механа,
едина е Кралевити Марко,
втория е Дели Андреашко.
Хем си вино пият,
хем се хвалба хвалят,
хвалят се един на другиму.
Най се хвали Дели Андреяшко:
- Аз съм от теб много по-юначен!
Хад' да излезем във широко поле,
да се борим два мили братови -
със краката оран да ореме,
със ръцете копан да копаме,
със коленете трапища да правиме,
кой надвие, кърви да изпие!
Отговори Кралевити Марко:
- Ой те тебе, мой милий братко,
хайде ние адет да не вадим -
братя да се борят,
кърви да си пият, -
че ще така адет да остане!
Хад' да се качим на коне хранени,
да излезем по Стара планина,
да походим три дни и три нощи,
три дни и три нощи от кон да не слезнем,
да не слезнем, хлебец да не хапнем,
вода да не пием,
а за винце никак да не споменем,
та да видим кой е по-юначен!
Излезли са по Стара планина,
ходили са два дни и до пладне,
зажаднял е Дели Андреашко,
зааднял е за вино червено,
та извади чърночервено ножче,
та си боде коня Газибара,
та му текат черните кървища,
та ги пие на вино наместо...
Съгледа го Кралевити Марко,
та му тихом проговори:
- Ей те тебе, Дели Андреашко,
хайде ние адет да не вадим,
да се пиат на кони кървите,
да се пиат на вино наместо,
че ще така адет да остане!
Я си бутни коня Газибара,
да излезем на Стара планина,
да погледнем към поле широко -
дека видиш дърво суховърхо,
а под дърво хладна механа -
аз да ти дам една жълтица,
та да идеш на хладна механа;
ама недей от коня да слезнеш,
че й механджийка курва Маджаркиня,
че там седят триста харамии,
че ги слуи курва Маджаркиня,
та ги служи деня и нощя!
Да й дадеш едната жълтица,
да изпиеш една мяра вино,
дето бере дванаесет ока,
вино да изпиеш и да си заминеш!
Излязоха на Стара планина,
съгледаха дърво суховърхо,
и под дърво хладната механа.
А Марко му даде жълтицата,
той си тръгна към поле широко,
той си слазя из буйна Клисура,
като слазя - гората се кланя,
и над него всяо листо пее.
Че минува юнак през гората,
кога слезе юнак във полето,
съгледа го курва Маджаркиня.
А тя си тихом проговори:
- Я излезте, триста харамии,
да видите какъв юнак иде -
лицето му като ясен месец!
Всичко, джанъм, вий да вземете,
мене дайте на коня чапрази,
на коня чапрази с безцени камъни -
да ги кова бъгови на дъно,
да ви светя и деня, и нощя,
да ви слуа вино и ракия!
Догде тези думи да издумат,
той достигна Дели Андреашко;
отдалек иде и виком си вика:
- Излез, излез, моме Маджаркиньо,
аз да ти удам теб една жълтица,
ти ми налей една мяра вино -
вино да си пия, че ще да замина!
А тя му тога тихом отговори:
- Ей те тебе, незнайно юначе,
аз нямам вино с пари да продавам,
ами слезни от добрата коня,
та го вържи вънка на дръвника,
та да влезеш във хладна механа,
да си пиеш вино и ракия,
да го пиеш на вяра, без мяра
и да либиш мома Маджаркиня!
Намами се Дели Андреашко,
та си слезе от добрата коня,
па си влезе във хладна механа.
Там завари триста харамии;
видяха го, на нозе станаха,
послужиха го триста харамии,
ала им е чаша възмъничка -
той не може сърце да загаси.
Па си моми тихом отговаря:
- Ей те тебе, мома Маджаркиньо,
я ми налей моя мярна чаша,
дето сбира дванаесет ока -
вино да си пия, сърце да загася!
Наляла е неговата чаша,
намесила билки и корени,
билки и корени и черни афьони.
Щом си чаша изпи, легна, та си заспа...
Тя проговори мома Маджаркиня:
- Ей ви вази, триста харамии,
я станете, глава му вземете;
да не ставам с моя женска вяра,
адет да извадя - жени да погубват,
жени да погубват най отбор юнаци!
Та станаха триста харамии,
та увзеха Андреашу глава.
Всичко му си те изземали;
ней дадоха на коня чапрази,
на коня чапрази с безцени камъни,
та ги кова бъгови на дъно,
да им светят деня и нощя,
да ги слуи вино и ракия.
А те взели Андреашу глава,
та я мятат от ръка на ръка -
смях си правят със юнашка глава.
Чакал го е Кралевити Марко,
чакал го е два дни, тъкмо три дни -
няма да му дойде Дели Андреашо.
Та е станал, дома си отишъл,
та е легнал, заспал и съня сънуваб.
Па си стана и майци си дума:
- Леле варе, моя стара мале,
какъв ли съм съня сънувал -
ослепя ми Шарко добра коня!
А майка му тихом отговаря:
- Ей те тебе, Кралевити Марко,
загинал е брат ти Андреашо,
загинал е на хладна механа!
Та си стана Кралевити Марко,
та си седла Шарка добра коня,
па се качи Кралевити Марко,
та отиде на хладна механа.
Там завари коня Газибара,
че бе вързан вънка на дръвника.
А той Шарку арбанашки дума:
- Ей те тебе, Шарко добра коньо,
да те вържа на механска врата!
Искам, коньо, кой навътре влезне,
ази искам с крака да го тъпчеш!
Искам, коньо, кой навън излезе,
искам, коньо, с зъби да го късаш,
да го късаш, пред мен да го хвърляш!
Да си влезна във хладна механа,
да си видя брата Андреаша -
дали се е от виното упил...
Като влезе в хладната механа,
той завари триста харамии -
вино пият и глава подхвърлят,
та я хвърлят един на другиму,
смях си пращат със юнашка глава!...
А Марко им тихом проговори:
- Ей ви вази, триста харамии,
нали е язък и за тази глава -
и нея е майка породила,
на лакът й е плюшник подавала!
Отговори курва Маджаркиня:
- Мълчи, мълчи, незнайна делийо!
Как се мята таз юнашка глава,
и твоята тъй ще да се мята!
Разлюти се Марко Кралевити,
та извади неговата сабя,
та заигра хоро калугерско,
та изгуби триста харамии.
Па си увзе Андреашу глава,
та я тури, Бог-ми, при трупа му,
па си бръкна коню във гривата,
та извади тази бяла книга,
бяло книже, това ситно слово;
три дни чете, три дни сълзи рони,
книга не остави, хлебец да си хапне,
хлебец да си хапне и водица пийне...
Хем си книга чете, хем се Богу моли:
- Съживи ми, Боже, брата Андреаша, -
двама да си ходим по гора зелена;
къде ходим, золум да не сторим,
дека лошо има - ний да го изтребим!
Дека седя Господ, та го слуша,
съживи му брата Андреаша.
Тогаз ханат курва Маджаркиня,
обвили я в чифте рогозини,
намаза я с черни катрани,
запали я от четири страни -
тя си гори, те си вино пият,
хем си вино пият, хем си пари хвъргат.
Проговори Марко Кралевити:
- Ей те тебе, курво Маджаркиньо,
взимай пари, пари неброени!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015