* * *

Марко открива брат си Андрей

Собраше се седемдесе юнаци,
собраше се на хладне механе
да си пию те руйно вино.
Слуга им Дюрде-Елен девойка;
редома е чаша предавала,
сви юнаци чаша приванали.
У юнаци чаша погинула,
на юнаци клетва че даваха -
у кого е чаша погинула?
Кой се кълне у брата, у сестра;
Марко нема у що да се кълне -
он се кълне у сабля димеския
и се кълне коня шаренога.
Марку си клетва неванало,
Марка си беля обедила.
Марку се върло нажалило,
за правину беля обедило...
Марко яха коня шаренога,
та че да иде на негови дворове,
да си питуе туя стара майкю -
дали има, да е породила
я брата, я сестру?
Дошел Марко на свои дворове,
и питуе свою стару майкю.
Я майкя му потийо говори:
- Да ти имаше брата Андреяше!
Кога беше пръвна размирица,
тога я младо заробише,
заробише и га закараше,
закараше га къмто изтоку!
Че иде Марко да си брата тражи.
Отишел е на хладне механе;
тамо има Неда механджийка.
- Помоз' Бог, Неда механджийке!
Я изнеси един чебър вино,
я да пием, коня да напоим!
А она си нему потийо говори:
- Слезни, брате, у хладне механе,
ти да пиеш и коня да напоиш!
Марко Неди говореше:
- Де изнеси на двор вино -
я да пием, коня да напоим!
Неда си изнела чебър вино -
Марко пило и коня напоило...
Па си слезе Марко Кралевич,
та увлезна у хладне механе;
ка увлезна у хладни зевници,
тамо найде шестдесе хайдуци,
тамо найде на брата главу,
на братък Андреяш,
та си хайдуци играю титру.
Хайдуци му потийо говоре:
- Бога тебе, непознан делийо,
седи малко, вино да пиемо!
А оно си има потийо говори:
- Че ви играм калуджерско хоро!
Поиграло калуджерско хоро;
завъртело саблю налево, надесно,
та посекло шестдесе хайдука.
Па си хвана Неда механджийка,
намаза ю със катран
и запали Неду механджийкю!
И си седе три дни и три ночи,
все си пило и па и ручало,
а Неда му све свещ светила...
Па си увзе Марко Андреяши главу,
та ю тури у зобнице,
и отнесе на негови двори
при туя стару майкю.
Па изока туя стару майкю:
- Леле, майкьо, леле, стара мале,
я излезни да видиш -
тая ли е Андреяшева глава?
И излезна тая стара майкя;
имало Андреяше, имало
златно влакно у главуту,
та познала стара майкя
тия Андреяшина глава...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015