* * *

Марко открива брат си Андрей

Пию вино троица дружина;
у дружину чаша погинула...
На дружина се клятвина пада;
кой се кълне у брата, у сестру,
яли Марко нема ни брата, ни сестру -
нему се чаша предявила,
та си платил чаша у дружина...
Па си ойде при негову майкю,
па на майкю потийо говори:
- Ка ме роди, що ме породи
яли брата, яли милу сестру?
Отговори майкя на сина си:
- Леле, синко, леле, Марко,
ти си имаш брата Андреяша,
малечкога ю тури заробише,
заробише и па откараше!
- Леле, мале, моя стара мале,
накуде га, мале, закараше -
дали откуде слънце изьоди,
или отдека запада?
- Откараше га мала къмто изтоку!
- Дали, мале, нещо нишан има?
- Има, синко, да како си нема -
на ногу га свиня ухапала,
на главу му до три златни влакна!
Яхну коня Марко Кралевич
да си тражи брата Андреяшу;
та настану през горе зелене,
два дни ходи, воду не находи...
Па си найде той хладне механе
и отиде вино да си пие.
Сипа вино млада механджийка;
вино пие Марко Кралевич,
питала га млада механджийка:
- А чуеш мене, непознан делийо,
дали знаеш Марка Кралевича?
Мой стопанин, он е Андреяша,
он си има брата Марка Кралевича,
от нега си юнак по немало!...
Тогай рипи Марко Кралевич,
търже чизму, та му съобу -
на нога га свиня ухапала;
търже калпак, та му калпак стури -
на главу му до три влакна златна...
- Да ти си си, брате Андреяшо?!
- Да я съм си, Марко Кралевич!
- Айде, брале, при майкю да идемо!
Седели су, та су вино пили,
вино пише три недели дена.
Тай пойдоше пред майкю да иду.
Андрейо водица ожаднен:
- Леле, брале, Марко Кралевич,
чу да бодем коня изпод себе,
че да пием тия черни кърви!
А Марко му таде продумало:
- Немой, брате, коня да си бодеш -
потам има хайдучка механа,
търчи тамо вино да си пиеш!
Отиде да си пие вино...
Тамо има до девет хайдука,
изкочише до девет хайдука,
та сретнуше брата Андреяша;
свите девет по чашу дадоше,
изпил си е Андреяша до девет чаши;
па улезне у хладна механа -
посекоше брата Андреяше!
Почека го Марко Кралевич,
па си нема Андрея да дойде;
бутну коня Марко Кралевич;
како отиде на хлана механа,
тамо седи млада механджийка,
она седи, бели сълзи рони.
- Помоз' Бог, млада механджийко,
имаш ли си вино за пиене?
- Имам, да куде да немам -
слезни да си малко вино пиеш,
люби мене, колико ти драго!
Кад си слезе Марко от Шарца си,
та увлезе у хладна механа и види -
погинул е брат му Андреяша!
Извадил е тая остра сабля,
та посече до девет хайдука;
па улови младу механджийкю,
омаза ю у катрану и у восък.
Па си увзе главу и трупину,
застави си брата Андреяша -
како си беше, пак така стана.
Тогай запалише младу механджийкю -
она гори, они вино пия,
пише вино три дни и три ночи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015