* * *

Мъж продава жена си - 2

В село са дошли помаци,
дор трима мина ахмаци.
Те си Илийчо търсеха,
хората са им казали:
- На механа си идете,
там ще Илийчо сварите.
Те на механа отишли,
там си Илийчо сварили,
и на Илийчо думаха:
- Илийчо, мамлек чорбаджи,
кат си у село чорбаджи,
ти нали знаеш, Илийчо,
кой има булка за продан,
робено, непоробено,
турчено, непотурчено?
Илийчо дума помаци:
- Помаци, трима ахмаци,
аз имам булче за продан -
робено, непоробено,
турчено, непотурчено;
ала й цената, бре, много!
Че на пазар ударили,
че им пазара уйдисал,
за един товар алтъни
и за два - бели бешлици.
Че алдамачу изпили.
Илийчо надолу погледна
и си калпака нахлупи,
и си навънка излезе.
Помаци думат Илийчо:
- Защо си надолу погледна
и си калпака нахлупи?
Дали ти е малка цената,
или ти е свидно булчето?
Илийчо дума помаци:
- Помаци, холан, ахмаци,
нито ми е малка цената,
нито ми е свидно булчето.
Стана Илийчо и тръгна,
право си у тях отиде.
Като във къщи увлезе,
тъжен Илийчо, кахърен.
Дивлянка, булка хубава,
тя на Илийчо думаше:
- Илийчо, мемлет чорбаджи,
що си тъй тъжен-кахърен?
Илийчо дума Дивлянки:
- Дивлянке, булче хубаво,
като ме питаш, да кажа,
защо съм тъжен-кахърен.
Аз те, мари, продадох
на тримамина помаци.
Дордет Дивлянка заплаче,
помаци ми довтасаха.
Тя на Илийчо думаше:
- Нямаш ли пари, Илийчо,
да ядеш или да пиеш,
че ме Илийчо продаде?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019