* * *

Мъж продава жена си - 2

Събрали ми се турци на ядене,
на ядене, още на пиене.
Паша на Илийчо продума:
- Давам ти крина жълтици,
да ми продадеш булчето.
Нали е алчен за пари,
та си булчето продаде.
Сутринта, като се съмнало,
той на двори ходеше,
дребни сълзи ронеше.
Булка си Илийчо пита:
- Що ходиш из двора и плачеш?
Той си на булка продума:
- Аз те тебе продадох
за една крина жълтици,
на тоя пустия паша.
- Щом си ме на паша дал,
ще ида, ще се потурча.
Тя се над деца наведе,
дребни си сълзи пророни
и на децата думаше:
- Мамини двама близнаци,
мамини рожби мънички,
раснете и пораснете,
из цяла България тръгнете,
от турци майка избавете.
Раснали и са пораснали,
на осемнайсет години станали,
врани си коне качили,
градове и села обиколили,
край Стара Загора стигнали.
Съгледали дърво високо,
под дърво - бистър кладенец,
седнали да си починат
и вода студена да пийнат.
Отдолу иде кадъна
със бели менци в ръце
и на момчета продумала:
- Добър ви ден, юнаци,
май че да сте близнаци?
Момчетата продумали:
- И двамата сме близнаци,
и нещо ще те попитаме -
да не знаеш някоя българка,
на пашата да е продадена?
Майка им сълзи порони
и на синове продумала:
- Азе съм чиста българка,
от град Оряхово родена.
Че Илийчо, чорбаджията,
на пашата ме продаде
за една крина жълтици.
Синове пред майка заплакали
и на майка си казали:
- Та ти си нашата майчица!
Всичките си поплакали,
майка си на кон качили,
за град Оряхово заминали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019