|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 3 (Докато бил на кирия/война, брат му се оженил за либето му)
- Да знаеш, мамо, да знаеш,
какво си любе залюбих
горе, в горната махала,
на юнашката механа.
Всичките каил станаха,
батю ми, касканджията,
касканджия, кавгаджия,
я той ми каил не стана.
Той си ме, мамо, проводи
в Едирне града голяма,
кирия, мамо, да карам.
Я ходих, мамо, па дойдох,
покрай Радини заминах
и с медна свирка засвирих,
дано ме Рада зачуе,
зачуе, вънка излезе.
Тя не е Рада изляла,
ами излезе сестра хи,
сестра хи, малка Еленка.
Я хи на име извиках:
"Къде й, Еленко, кака ти,
та се по вънка не види?"
Па тя ми рече, мале ле:
"Байне ле, бате Иване,
ние си кака сгодихме,
сгодихме и оженихме
за едно долно долненче,
за едно младо ламбанче."
Га към нас, мамо, погледнах,
Рада по двори ходеше,
везани кърпи на ръки,
цървено було на глава,
чимшир ми порти отваря:
"Добре ми дойде, деверо,
дарбата жа те подара,
дарбата, кърпа везана!"
"Не ща ти, бульо, дарбата,
кога не си ме чакала
да дойда, тебе да взема!"
Па тя ми рече, мале ле:
"Мълчи, деверо, не гълчи,
че жа ни чуе бате ти -
тебе жа млад да кайдиса,
мене жа млада паряса!"
Момково, Свиленградско; великденска - хороводна (СбНУ 62/2009,
№ 1253 - "Станал девер на любето си").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|