|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)
- Раде ле бяло, хубаво, мари,
Раде ле, узунджовко льо,
Раде ле, панаирджийко,
що често честиш, Раде ле,
към узунджовски пътеки?
- Друхчице, биним кардашим,
честя си, честя, друхчице,
дано видя някого,
от нашто село селянче,
селянче, близо комшийче,
на мама хабер да пратя -
мама и батьо да дойдат,
и буля със тях да дойде,
тейно ми здрав да не дойде!
Че той ме даде далеко,
далеко, на друго село,
на свекър и на свекърва,
и на мнозина девери!...
Никой ми нищо не река, -
ен мънинкото деверче!
Я влязох крави да доя,
той влезе телци да лъчи,
една ми дума продума,
та се земята потресе
и се небото отвори:
"Бульо льо, мила и драга,
остай, бульо, батьо ми,
та двата да се вземеме -
ти батю не си прилика,
ала си мене прилика!
Че ти ми мязаш, бульо льо,
като вакла овца в овцете,
па я си мязам, бульо льо,
като вакъл овен в овните!"
"Мълчи, деверче, не гълчи,
че жда ни чуе батьо ти,
та жда ни двата кайдиса!"
Мустафа паша, дн. Свиленград, хороводна (СбНУ 25/1909, с. 68,
№ 76 - "Девер либи снаха си").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|