* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Имала мама, имала,
имала двама синове
като два сиви сокола.
Че се чудила мама им -
кого най-напред да сгоди,
да сгоди, та да ожени.
Да сгоди, мама, Стояна -
Никола ще се разсърди.
Исгоди мама Никола.
Взела му Радка Попова,
Попова, Поп-Николова,
дето се ревни Стояну.
Ожени мама Никола,
на работа ги проводи,
Никола копа копае,
Стоян си гради градина,
Рада им обяд готвила,
готвила и се чудила,
кому най напред да носи;
да си занесе Николу -
Стоян ще се разсърди;
затуй се бачо ожени -
нему най напред да носят,
нему по-топла обяда.
Че си занесла Стояну,
Стоян були си думаше:
- Каква си, булне, хубава!
Като си в пътя вървяла,
стала си бяла-червена,
дребна те роса побила,
по бяло лице румено;
как не бе, буле, нашичка!
- Нали съм ваша, драгинко!
- Наша си, булне, наша си,
ала си, булне, бачова.
Аз кажа - как не бе моя,
да седнем двама да ядем,
двама, булне ле, със тебе;
и мене да се ослади,
и мен, булне ле, кат бача.
Рада си нищо не рече,
и се жалба нажали,
Рада си жално заплака.
Че се е назад върнала,
че въз Никола отиде,
"Помага Бог!" му не рекла.
Никола Ради думаше:
- Раде ле, либе, Раде ле,
защо си, Радо, кахърна,
защо си, Радо, плакала?
Рада Николу думаше:
- Никола, либе, Никола,
като ме питаш, да кажа,
правинко да ти обадя.
Мене ми рече драгинко:
"Булне ле, булне, Николце,
каква си, булне, хубава;
като си в пътя вървяла,
стала си бяла-червена,
дребна те роса побила,
по бяло лице румено,
как не бе, булне, нашичка?"
Ази му рекох, Никола:
"Нали съм ваша, драгинко?"
"Наша си, булне, наша си,
ала си, булне, бачова;
аз кажа - как не бе моя,
да седнем двама да ядем,
двама, булне ле, със тебе,
и мен да се ослади,
и мен като на бача..."
Никола Ради думаше:
- Радо ле, либе, Радо ле,
да знаеш, либе, да знаеш
да знаеш, ала не знаеш
како съм чудо изкопал -
зъмя, Раду ле, с две глави,
дали е на зло, на добро?
Рада Николу думаше:
- Никола, либе, Никола!
тази е зъмя за добро;
ще я туриме в пчелина
да ни се въдят пчелите.
Че си взе Рада зъмята,
та че я у тях занесе;
не я турнала в пчелина
да им се въдят пчелите,
ами я Рада сварила,
сварила и я увряла.
Дръпнала котли на рамо,
че си за вода отиде.
Среща й Стоян идеше.
Рада Стояну думаше:
- Драгинко, драги, Стояне
аз съм вечеря готвила,
готвила, не опитвала
да видя солена ли е -
я я опитай, драгинко!
И Стоян си е отишел;
не си гостбата опитал,
ами си на одър поседна,
поседна, Стоян, полегна.
Бачо му иде в вратата.
Стоян бачо си думаше:
- Байно ле, бачо Никола,
буля е вечеря готвила,
готвила, не опитвала,
да види солена ли е,
я я опитай, банке ле!
Никола го послуша,
че си гостбата опита -
веднъж Никола погълна,
дваж Никола повикна,
че се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016