|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)
Буля Маринка думаше:
- Пита ли, зълво, байо си,
ще ли ме, зълво заведе
на свети Илийкин манастир,
черна калугерка да стана?
Че вече ми се й дойдяло,
дойдяло и дотегнало
от най-малкото деверче!
Сутрин му й вечер поливам
и му краката целувам,
а то ми рече: "Бульо льо
не мязаш, бульо, на батьо!
Хай да се двама вземеме,
че ти си бяла българка,
и аз съм бяло бакалче -
двамата лика прилика."
Де й стоял девер, де й слушал,
че влезе в къща голяма,
извади ножче кръвниче -
на буля си глава отряза.
Главата й се търкаля,
меден й език говори:
"Заколи, драгинко, батьо си,
само детето остави,
на книга да го изучим!"
Пчела, Елховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|