* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Хланила й мама, пазила,
дор дваме сина, като два близнака -
Никола и Стоян, двамата.
Храни ги мама, пази ги,
ергени достойни станали.
Двамата Радка либили,
Радка бе тяхна комшийка.
Нали й мама остаря,
остаря, олън, западна.
Мама Стояня думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
не мога, мама, не мога -
не виждам да ви закърпя,
не мога да ви опера.
Хайде, мама, Стояне,
от двама ви един да оженя.
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
ти все тъй, майко, думаше,
че бате й, майко, по-голям.
За всичко бате все напред,
батя най-напред да оженим.
На него Радка ще вземем,
Радка, нашта комшийка,
а пък аз друга ще си залюбя.
Петък са Никола годили
за Радка, мома хубава,
събота годеж правили,
неделя сватба вдигнали,
че си сватбата изкарали.
Понеделник на лозе отишли,
лозята да си режат,
да режат, да ги копаят.
Резачи лозя режеха,
копачи лози копаят.
Радка си у тях остана,
обяда да им нагласи.
Радка обяда гласеше,
Стоян на езла седеше
и той на Радка думаше:
- Булне ле, драга байнова,
блазя му, буле, на батя,
че тънка снага прегръща
и бяло лице целува!
Радка си нищо не рече,
бистри си сълзи орони,
и си у къщи влезе,
и си жално заплака,
и си дума, продума:
- Клета му й душа, проклета,
който майка си не слуша!
Мене ми мама думаше:
"Радке ле, една на мама,
не вземай, мама, Никола,
не отивай у Николови,
че двамата си братя либила!"
Пещи хляба опекла
и угодни й гостби сготвила,
и си й обяда вземала,
и си й на гости отишла,
и на копачи думаше:
- Копачи, още резачи,
помагай Бога, копачи,
копачи, още резачи!
На Никола нищо не рече,
Никола Радки думаше:
- Защо си, Радке, кахърна,
кат сякаш че си плакала?
Ако ти й мило за майка ти,
довечера ще те заведа,
майка си, Радке, да видиш!
Радка Никола думаше:
- Не съм, либе, кахърна,
нито съм, либе, плакала.
Нали знайш, либе Никола,
три пещи хляб съм опекла,
и угодни гостби сготвила,
и съм, либе, изморена.
Никола Радки думаше:
- Радке, либе Радке ле,
да знайш, либе, да знайш,
каква сме змия видели
в нашто лозе голямо -
една змия, Радке, с две глави!
Туй, Радке, не е на добро
и аз съм, Радке, чувал
от хората, Радке, от старите -
змия във двори да видиш,
във двори, Радке, във лозе,
не било, Радке, на добро!
Радка Никола думаше:
- Не слушай, Никола, хората,
хората, Никола, старите.
Ам аз съм, Никола, чувала -
змия жива в двори да я занесеш,
при пчели главите да й отрежеш -
много се пчелите роели.
И се Никола съгласи,
Радка дисаги държеше,
Никола змия вкарваше.
Змията у дисаги вкарва,
дисаги яко връзава.
Никола Радки думаше:
- Ти стой, Радке, тука.
Аз дисаги със змията у дома ще я занеса,
при пчели ще я заколя,
да ни се роят пчелите.
Радка Никола думаше:
- Никола, либе Никола,
как ще ме тука аставиш?!
Тез хора нито ги, либе, зная,
нито пък ги познавам.
Я ми дисаги повдигни,
аз дисаги у дома и змията ще занеса,
при пчели ще й главата отрежа,
да ни се роят пчелите!
Никола Радки думаше:
- Не бива, мъри, не става,
жена жива змия да носи -
мър, може да те ухапе.
Радка Никола думаше:
- Не бой се, либе Никола,
яко дисаги завържи
и ми дисаги повдигни.
Никола дисаги завърза
и ги на Радка повдигна,
Радка дисаги вземала.
Радка из пътя вървеше,
все дисаги вдигаше, слагаше -
дан се дисаги отвържат,
змията да си излезе,
Радка да си ухапе.
Радка си у тях отиде.
Дисаги не ги при пчели занесе,
ами ги у мази унесе,
и си дисаги отвърза,
на змия глави отряза.
Змия на било закачи
и си чашка подложи
да капе върла отрова,
и си Радка дума:
- Капете злини, ядове
драгинко Стояна да отровя.
И си тя навън излезе.
Стоян на двори седеше,
хранено конче решеше
и на буля си думаше:
- Буйне ле, драга байнова,
байновото конче хранено,
хранено, а пък карано,
а пък мойто конче хранено,
хранено, а не карано!
Радка се назад повърна,
вземала чашка с отрова,
и си навън излезе,
и на Стояна думаше:
- Драгинко, драги Стояне,
я ела буля ти да те почерпи
със върла бистра ракия!
Стоян, кат зачу тез думи,
и на ума си придума:
- Щом кат ще има ракия,
след ракияте и друго ще има.
Той въз буля си отиде.
Таман му чаша подава,
Никола порти отваря.
Стоян батя си думаше:
- Я върви, бате, я върви,
да пием люта ракия,
че тъй мама думала,
за всичко все ти си напред.
Никола при Стояна отива.
Стоян му чаша подава.
Никола чаша поемва
и си чаша подига,
изпива върла ракия
и се ясно изпровикна:
- Братко ле, братко Стояне,
то не е върла ракия,
а е люта отрова!
И пада на земя Никола, и умира,
и си Никола вземат,
и го у гробищата занасят,
занасят, да го погребат,
и са Никола погребали.
Кат се назад връщали,
Стоян с Радка вървеше,
той на буля си думаше:
- Буйне ле, драга байнова,
по-бърже, буле, да вървим,
у дома, буле, да идем.
Постели, буле, застели
бели памучни дюшеци -
заедно да нощуваме,
че байно тъй на мене наръчал.
Радка се назад повърна,
на Николов гроб отиде,
викна жално, заплака:
- Никола, либе Никола,
кълни драгинко,
двама да кълнем,
ако вдовица не остави,
поне сираче да остави!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016