|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)
Замръкна Рада, Радо ле,
в това поле широко.
Овчар из поле ходеше,
той си на Рада думаше:
- Що-щеш, Радо ле, в туй поле,
от кого ти е золума.
Рада на овчар думаше:
- Золума ми е, овчарко,
от мойто малко деверче.
Дето да ида, то след мен,
то си на мене думаше:
"Бульо льо, бульо батюва,
ти не си батьо прилика,
а най си мене прилика."
Дрехите кога постилам,
то пак след мене вървеше
и на мене ми думаше:
"Постилай, бульо, постилай,
колкото двама да легнем."
Крушово, Карнобатско; хороводна (СбНУ 59/1994, № 531 - "Замръкна
Рада, Радо ле - 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|