* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Имала й мама, имала
една дъщеря Петранка.
Расти Петранка, порасти,
порасти мома на извръз,
чу се Петранка, прочу се
през девет села в десето,
през девет гори зелени,
през девет води големи.
Проводи Стоян, проводи,
проводи, че я поиска,
поиска я, дадоха я.
Вдигнаха сватба голяма
през девет села в десето,
около бели градове.
Като сватбата вървеше,
като Петранка венчаха,
като се й назад върнала,
отдолу идат трима турци,
трима турци бинбашии,
че за Стояна питаха:
- Дека е тука млад Стоян?
Откак ги зачу млад Стоян,
остави булче под було,
венчано, пък не сведено...
Девет години й седяла,
девет е була съдрало,
съдрало и ги тъкало;
десето було тъчеше,
булото люто кълнеше:
- Опустяло е туй було,
кога ми няма Стояна,
Стояна, либе Стояна,
Стояна първо венчило!
Как я зачу драгинко й,
че на буля си думаше:
- Я мълчи, буле, не плачи,
батя го няма туканък,
пък аз съм, буле, за него! -
Каквото й бате, туй и аз -
батюва пърстен маламен,
пък моя, буле, канташен!...
Я излез горе в собата,
ний двама да вечеряме!
Петранка се жалба нажали,
излезе горе в собата,
запали златно кандило,
че се на Бога молеше:
- Ще ти се, Боже, помоля,
видиш ли, Боже, чуваш ли,
чуваш ли, Боже, или не,
какво ми дума драгинко?!
Стори ме, Боже, престори
на каква-годе гадинка,
на сиво-пъстро гълъбче,
високо, Боже, да хвръкна,
широко, Боже, да гледам, -
дано си видя Стояна,
Стояна, първо венчило!
Че се на Бога смилило,
стори я Господ, престори
на каква-годе гадинка,
на сиво-бяло гълъбче.
Че е високо хвръкнала,
че е широко гледала,
кацна на царски сараи.
Чуди се мало-голямо -
каква е тази гадинка;
с пушки я мерят - не фатат,
с ръце я ловят - не можат...
Самси се царя усети,
на тъмничаря повика:
- Брайно льо, тъмничарино,
я вземи китка ключове,
отключи тъмни тъмници,
да излезе Стоян млад юнак,
дано си птичка познае,
за какво църка таз птичка,
толкози жално да църка!
Че си тъмници отключи,
че си Стояна изведе;
като го птичка видяла,
на раменце му кацнала,
с крачка си глава късаше,
с крилца си сълзи бършеше
и на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
Стояне, първо венчило,
не ти ли, либе, домиля,
като ме млада остави -
венчана, пък не сведена?!
Да дойдеш, либе, да дойдеш,
да видиш, либе, да видиш
какво ми дума драгинко:
"Я мълчи, буле, не плачи,
батя го няма туканък,
пък аз съм, буле, за него! -
Каквото й бате, туй и аз -
батюва пърстен маламен,
пък моя, буле, канташен!...
Я излез горе в собата,
ний двама да вечеряме!"
Стоян се жалба нажали,
Стоян си жално заплака.
Царя Стояни думаше:
- Царю ме, царю честити,
(...)
Когато за мен проводи,
то ми бе, царю, сватбата;
оставих булче венчано,
венчано, пък не сведено!
Туй ми бе, царю, булчето!
Царя се жалба нажали
и на Стояна дума си:
- Хайде си иди, Стояне,
хайде си иди у вази,
хайде си иди с булчето!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016