* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Имала мама, имала
два сина, сиви сокола.
Расли са и порасли са.
Едно си ергенували,
едно си либе любили.
Чуди се майка им, мае се,
кого да жени по-напред,
на кого Радка да вземе.
Ако ожени Стояна,
Николу мъчно ще стане.
Ако ожени Никола,
млад Стоян ще се разсърди,
че е оженила Никола.
Мина се малко ни много,
че ги мама им проводи -
млад Стоян нива да оре,
Никола градеж да гради,
пък Радка обяд ще носи.
Чуди се Радка, мае се
въз кого д' иде по-напред,
на кого обяд да носи?
Че при Стояна отиде,
тя му отдалеч повикна:
- Помага ти Бог, драгинко,
драгинко, драги Стояне!
- Дал ти Бог добро, булне ле,
булне ле, Николице ле;
как не бе моя, булне ле,
как не бе моя стопанка,
да седнем, сладко да ядем
и сладко да си приказваме...
Радка Стояну думаше:
- Нали съм ваша, драгинко?
- Наша си, буле, наша си,
наша си, ала банкова!
Радка си жално заплака,
че при Никола отиде,
Николу обяд да носи.
Радка Николу думаше:
- Помага ти Бог, Никола!
- Я ела, либе, да ядем
и сладко да приказваме.
Седнали да си приказват,
Никола Радки думаше:
- Радо ле, либе Радке ле,
що ми се видиш кахърна,
кахърна, Радке, плакала,
да не те е мама мъмрила?
Радка Николу думаше:
- Никола, либе Никола,
не ме е мама мъмрила,
чудих се, либе, маях се,
въз кого д' ида по-напред,
на кого обяд да нося.
Покрай Стояна ще мина,
аз му обяда занесох
и му отдалеч провикнах:
"Помага ти Бог, драгинко!"
"Дал ти Бог добро, булне ле,
как не бе моя, булне ле,
как не бе моя стопанка,
да седнем двама да ядем
и сладко да приказваме?"
Пък аз му рекох, Никола:
"Нали съм ваша, драгинко?"
"Наша си, булне, наша си,
наша си, ала банкова!"
Никола се люто разсърди,
Никола Радки думаше:
- Да станеш, Радке, да с' идеш,
заколи тлъста юрдечка,
направи сладка яхния
и тури върла отрова,
Стояна да си отровим,
жив в къщи да го не сваря,
че ти главата отрязвам!
Като си Радка отиде,
заклала тлъста юрдечка,
сварила сладка яхния.
Тя си Стояна повика:
- Драгинко, драги Стояне,
я ела, буля, да ядем
и сладко да приказваме.
Радка Стояну думаше:
- Драгинко, драго Стояне,
стори се, буля, на умрял,
аз ще те, буля, завия
със твоя червен ямурлук.
Като си дойде банко ти
свещици ще ти запаля,
ще викна със глас да плача,
да видим какво ще стори.
До два се орла виеха
виеха, та се биеха,
един си други думаха:
- Как нямах, Боже, как нямах,
как нямах братец, я сестра,
да дойдат, да ни разтърват!
Като ги видя Никола,
тогаз му Стоян домиля.
Колкото бърза, по-бърза,
у тях във вкъщи да влезе
и от портата повика:
- Радо ле, либе Радке ле,
каквото съм ти поръчал,
дано не си го свършила!
Аз видях, Радке, два орла,
като се двата биеха -
един си други думаха:
"Как нямах братец, я сестра,
да дойдат да ни разтърват!"
Тогаз ми Стоян домиля...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016