|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)
Стоян отгоре слизаше,
отгоре, от планината,
алена коня яздеше,
син-зелен байрак развява,
право в тях си отиде
и на майка си думаше:
- Мър къде й, мамо, Тодорка?
- Тодорка, сино, забягна
със сиви-черни цигани,
цигани, черни арапи.
Стоян й нищо не рече
и се на конче преметна,
право в Карбунар отиде
на циганските колиби.
Там си Тодорка намери,
черно циганче държеше,
черен му перчам решеше.
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, любе Тодорке,
та от кого ти й золума?
Дали от мама, от тейно?
Тодорка Стоян думаше:
- Не ми й золума от никой,
най ми золума, Стояне,
от твойто братче по-малко.
Добриново, Карнобатско; хороводна (СбНУ 59/1994, № 533 - "Стоян
отгоре слизаше").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|