* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Никола оре в градина,
да сей кака му Калина
черноок дребен босилек
и черноока камшица.
Стоян на лозе копае.
Калинка обяд ще занесе,
че тя се чудом учудва,
кому обяд да занесе, -
дали на Стоян да занесе,
ил на драгинка Никола;
че на Никола занесла.
Калинка дума драгинко:
- Поможе ти Бог, драгинко,
драгинко, драги Никола,
че оре ли се хубаво?
Никола дума: - Булне ле,
оре се, буле, хубаво,
блазя му, булне, на батя,
че има булка хубава (2)
и има добри биволи,
що не си, буле, нашата.
Буля му дума: - Драгинко,
драгинко, драги Никола,
стой, недей дума таз дума
ще те зачуй байно ти,
ще ти главата отреже!
Издума Калинка, замина,
че въз Стояна отиде.
Стоян копае и плаче.
Калинка дума Стояне:
- Поможи ти Бог, Стояне,
Стояне, първо венчило,
що копаеш, ебре, що плачеш,
дъл ти обяда закъсня
или се лозе не копае?
Стоян Калинки думаше:
- Калинке, първо венчило,
нито ми обяда закъсня,
твърде се копай лозето,
не знаеш, мари, Калинке,
ази съм, мари, изкопал,
една ми змия с две глави,
с две глави и с две опашки,
туй не ний, мари, на добро!
Калинка дума Стояне:
- Стояне, първо венчило,
твърде ни й, ебре, на добро,
ще я у пчелина хвърлиме,
пчелина да се нарои.
Че като й било мръкнало,
Калинка си е отишла,
змия на мотика прехвърли,
че я у тях си занесе,
че я сред маза закачи,
подложи чаша сребърна,
че си зехири накапаха.
Кат се Никола зададе,
не си биволи изпрегна,
тя го Калинка посрещна,
и на драгинка думаше:
- Чакай, не пущай биволи,
ще те, драгинко, почерпя
додето няма байна ти.
Кат му буля му подаде,
Никола глътка преглътна
и се по-ясно провикна:
- Олеле, бульо, отидох,
нямаш ли вода студена,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя?
Буля му каза: - Драгинко,
сега си ида от лозе,
нямаме вода студена.
И той се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016