* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Станко стадо през грамадье мами,
през грамадье, през мермер камене.
С меден кавал стадо си размамва,
с кован кривак стадо си разрежда,
па на стадо тийом отговаря:
- Пойди, пойди, мое сиво стадо,
да задрънкат мои медни звънци,
да ме чуе младата невеста,
дека седи у мала градина,
та си шие ситна свиленица -
гергеф шие със сребърна игла,
свила точи със златно вретено.
Я а саках, она ме не сака,
та па ми а други преотеа.
Не ми жално, че а преотеа,
на ми жално, че ме кум хванаха,
мене кума, а брат ми старокя,
а брятенче младо балахтарче.
Па пойдохме църкви на вечанье,
я невеста тийом отговаря:
- Венчай, куме, венчай, не уздишай,
не уздишай, още не проклиняй!
Я кумо й тийом отговаря:
- Я не дишам - сама душа диша,
я не кълна - сама душа кълне!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016