* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Прочула се е Калина,
че е Калина хубава
и е Калина разумна,
разумна и работна.
Засакаха я два брата,
два брата, два побратима.
Едино беше Стояна,
другио беше Йована.
Йован на Стоян думаше:
- Брайно Стояне, Стояне,
Стояне, мой побратиме!
Ако си вземеш Калина,
я че ти идем млад девер;
ако да вземем Калина,
ти да ми дойдеш млад девер!
Тамън са това думали
и Калина е отишла
у Стоянови дворове.
Стоян че сватба да прави,
Йован че бъде млад девер.
Като си сватба заправи,
неделя сватба карало.
Като си сватба прекара,
всичко си гости разпрати.
Йован си дома отиде,
стара го майкя питаше:
- Сине Йоване, Йоване,
хубава ли е Калина,
като я толко хвалеха,
разумна ли е Калина?
Йован на майкя казува:
- Мале ле, стара майчице,
защо я двата сакахме,
срам бе ме да й продумам,
грех бе ме да я погледнем,
та не знам, мале, да кажем!
За разумна е разумна,
а за хубава па не знам,
грех бе ме да я погледнем.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016