Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Здравче венче, меризльиво цвекье,
здравче венче, берат ле те моми,
здравче венче, китат ле те китки? -
А Здравец им потийом говори:
- Мари моми, мари луди ли сте,
луди ли сте, мари, и пияни?
Та мене ли, моми, да не берат,
та мене ли китки да не вият!
Сета гора от мене мирише,
а най-века становите камен. -
Стои мома на становен камен,
та си брои месеци, години,
и на месец потийом говори:
- Е месече, турско помощниче,
е годино, наша неправино!
Заисках си мома от малено,
од малено дури до гулемо,
а они я мене не дадоха,
дадоха я другиму юнака,
а менека кума окумия,
па брато ми девер деверия,
та ойдохме църкви на венчанье,
ете отам едно соколенце,
та ми лети над русата глава,
с крила трепти, с уста дума дума:
- Венчай, куме, немой воздишати!
Благославяй, немой люто клети!
А азе му вельим и говорим:
- Е тизека, сиво соколенце,
я не къна, сърцето ми къне,
каил ле си, Боже, или не си!
Да Бог даде моята кумица
векувала като качун цвекье,
род родила като върба грозье,
нечувала като кукувица,
процъфтела като игличица,
къща збрала като прах на тупан. -
Мари веро, мари люта клетво!
Ка я прокле кумо господино,
ка я прокле, така я се стигна.

 


Рила, Дупнишко; сватбена - когато вият венеца на девера в дома на младоженеца (СбНУ 8/1892, с. 68; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 592; =БНПП 2/1981, с. 324 - "Здравче венче, миризливо цвете"); контаминирана; стои мома на становен камен - другаде момък. Съкратена (само първите 8 стиха) и с поправки, песента е включена и в антологията на П. П. Славейков, препечатвана и в по-късни антологични сбирки (Славейков-Книга на песните, 1941, № 18; =Славейков-Книга на песните, 1995, № 18 - "Здравче венче, миризливо цвекье"; =Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 8 - "Здравче миризливо и моми"; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 420). (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016