|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)
Мари, що гората на росен мирише,
дали не се й гората развила,
дали не е зъмя поминала?
Нето ми се й гората развила,
нето ми е зъмя поминала.
Сред гората - момина градинка,
сред градинка - бял столоват камък,
на камъка - лудо-младо седи,
лудо-младо седи, бяло книже държи,
бяло книже държи, черно писмо пише,
черно писмо пише и година кълне:
"Дено и годино, пуста да останеш,
бъклица ми носиш от първото любе,
любе да венчавам, деца да кръщавам!..."
Прилеп, Карнобатско; хороводна (СбНУ 59/1994, № 719 - "Що
гората на росен мирише").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|