* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Що гората на росен мирише
и полето на червен трендафил?
Сред полето мала градинчица,
сред градинка бял столоват камък,
на камъка Гюро, добър юнак.
Той си смята дни и години:
- Ах какви съм години прекарал
и още какви ще да прекарам.
От мъничък любе бях залюбил,
дойде други, отмени ме,
а мене са за кум калесали,
а сестра ми за венчална зълва.
Аз венчавам, често си въздишам,
а булката под було продума:
"Венчай, куме ле, често не въздишай!"
А аз й тогаз думам:
"Кумичке ле, моя любовничке,
аз венчавам, вие дом да не сберете,
дом да не сберете като прах на тъпан,
деца да отгледаш като кукувица,
като кукувица по чуждите гнезда!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016